Накъде след края на пандемията

публикувано на 23.04.20 в 14:27

Снимка: Светослав Цветанов

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рано или късно ще се върнем към нормалния си начин на живот. Ще се променят ли светът и отношенията между хората след края на пандемията? Усамотяването ще остане ли начин на живот?

Според д-р Тотко Найденов, редактор на вестник "Български лекар", хората ще останат отчуждени:

"Общуването между хората ще стане сдържано, без прегръдки, без целувки, без топлота. Всички сме психически обременени. Вече масово хората са обхванати от тревожно-депресивен синдром, натрапчивост, мнителност, ужас от приближаващата бедност... Усамотяването, уви, ще бъде начин на живот...".

Социологът Първан Симеонов също смята, че няма как да не се отрази кризата с коронавируса на всяка една дейност и човешки взаимоотношения:

"Със сигурност ще се отрази. Важното е кога ще успеем да го преодолеем... Икономически също е важно да се справим. Няма да се случи толкова бързо...Като народи ние си общуваме, но ръководителите на народите- не. САЩ и Китай се карат кой е виновен...Надявам се да се намери медикамент против коронавируса, за да имаме отговор на въпроса..."

"Накъде след пика?"- така е озаглавил статията си журналистът от "Капитал" Алексей Лазаров. В нея той разсъждава за начините, по които най-безболезнено да излезем от ситуацията и да се върнем към нормален живот:

"Няколко европейски държави обявиха плановете си за постепенно премахване на ограниченията. България все още не върви надолу, но вече трябва да планира как да излиза от локдауна...Каквото и да е облекчаването на ограниченията обаче ще бъде възможно само при едно условие - ако има много сериозно изградена инфраструктура за масово тестване на хората... През последните седмици стана популярна теорията за чука и танца на Томас Пуейо. В нея американецът казва, че за първоначалното намаление на заразата трябва да има резки ограничения /чука/, но след тях са нужни умни мерки - вирусът няма да изчезне, а трябва да се научим да танцуваме с него. Първата част - тази за чука, е сравнително лесна. В България го стоварихме силно и даже много рано. Въпросът сега е да се научим да танцуваме с вируса. Това означава рязко да се увеличи капацитетът за тестване на хората и да се въведе ефективна система за карантиниране на болните и контактните. Иначе рискуваме да сме изяли жабите на локдауна, а после да изядем и тези на силната втора вълна от заразени..."

Според психоложката Тони Янкулска ще има промени в отношенията между хората, но към по-добро:

"Сега в тази изолация обръщаме повече време на семейството си...Хората обаче правят много добри неща и кампании - това ме кара да смятам, че ще станем по- добри...След като всичко свърши, ще има една дистанция и притеснения, но ще отминат..."

Деница Каменова е училищен психолог в Козлодуй. Според нея ще се справим със ситуацията и ще продължим напред:

"Трябва да ни поведат лидерите. Това е важно...При децата се забелязва желание да се върнат на училище. Липсва им социалния контакт. На мен ми казват, че изолацията ги потиска и училището им липсва...Хората ще оценят по- ясно живота и пътуванията...".

Чуйте повече в звуковия файл.