Днес гостуваме в село Върбешница, община Мездра. То се намира в котловина, въздухът е изключително чист заради боровите гори край него, има и чиста изворна вода, която е истинско богатство за хората. От години тук няма нито една кражба. Все повече хора от близките градове купуват къщи в селото, което е съвсем близо до Мездра и Враца. Името на селото не е променено и идва от древността, произходът е от думата "върбешник" - място с много върби. През последните десетилетия на XIX в. по новостроящата се железопътна линия Роман - София са работили като каменоделци много италиански младежи. Те открили и разработили прочутите днес в цял свят каменни кариери до селото, от които се добива "Върбѐшки камък". В следващите години много жители на селото започнали да се занимават с каменоделство. Днес този занаят продължава да се практикува от хората в селото. Всички къщи в селото са направени от камък, оградите също са каменни, камъкът е в основата на живота на селото.
Магдалена Динкова е кметски наместник трети мандат, родена е в село Върбешница, живяла е във Враца, след което се е върнала в родното си село. За нея най-доброто място за живеене е тук, основните проблеми със спирането на тока и водата са почти преодолени - казва кметският наместник Магдалена Динкова:
"...Тук е най-доброто място за живот, тук е спокойствието... Най-важното е инфраструктурата да е ок, много хора пътуват до града, живеят тук, трябва да има ток и вода... С тока все още имаме проблема зимата, тук районът е планински, случвало се е да стоим 2-3 дена без ток. Това ми е било детската мечта - като порасна никога да не спират токът и водата, защото това беше голям проблем... Вече сме в правилния път... Имаме няколко кариери за врачански варовик, има работа за всички мъже, които искат да работят, безработицата ни е нулева, затова идват нови хора, които по някакъв начин подобряват за благоустрояването ни... Гледаме всичко да ни е чистичко, приветливо и красиво.."
С ВиК проблемът е решен, зонирахме селото и да се спира само районът, където има авария... Водя разговори с началника на ВиК, С ЧЕЗ е по същия начин, направиха ВИП-телефон, на който звъним само ние, кметовете, знаят откъде се обаждаме и комуникацията е по-добра... Дано да нямаме вече проблеми... ВиК - мрежата е сменена на главната улица, правим така, че когато асфалтираме улицата, отдолу сменяме тръбите... Село Върбешница като малко населено място няма големи възможности за кандидатстване по проекти. Община Мездра помага с проектите.", казва Магдалена Динкова и допълва:
"Като село нямаме много възможности да правим каквото и да било... Но има "Малки местни инициативи". Два проекта от три възможни имам спечелени. Единият - направихме беседка до чешмичката, градинката с паметника я облагородихме и детски кът направихме... Имаме желание от младите за стрийт фитнес и сега ще кандидатстваме по ПУДООС и надявам се да спечелим и там. Започваме изграждане на спортна площадка, имаме отбор по мини футбол и ще им подсигурим място за трениране..."Около 420 жители са жителите във Върбешница, по последното преброяване, които живеят в селото, но не всички са регистрирани в селото, не са много старите хора самотно живеещи, учениците, които пътуват до училище са 40 - обяснява кметският наместник Магдалена Динкова и добавя за ковид-ситуацията:
"Ние нямаме болни от ковид, сега се изплашиха хората и не искат да комуникират, не правят такива събития и мероприятия... За събора всеки ще снима това, което е приготвил, а за децата - да нарисуват "Моето родно място", качвам ги в кметството и така ще участват в живота на селото.."
Към читалището работят фолклорна група, лазарки и коледари, тяхната дейност се подпомага от читалището и от председателя на читалището.
Хората, които живеят в село Върбешница, нямат възможност да ползват здравни услуги на място, възрастните хора трябва да пътуват до близките градове:
"Сега по-голямата част от хората са при друга лекарка, родом от нашето село, но практиката ѝ е във Враца. Имаме уговорката да дойде в нашето село поне веднъж седмично... Лекарствата се купуват от близки и познати... Почистването на селото ни е голям проблем, сега имам само една жена и това ми е най-големият проблем, аз чистя градинките в селото...
...Незаконните сметища и тук са проблем, постоянно никнат като гъби, това са хора от други населени места, идват и изхвърлят боклуци..."Изчистихме, 2 пъти годишно почистваме селото, искаме контейнер от общината и събираме всичко в него, но културата ни е под всякаква критика.", казва Магдалена Динкова.
Интерес към селския живот проявяват много хора напоследък, в условията на ковид и ограничения, това са най-вече млади хора с деца, повечето са от този край и предпочитат да живеят на село.
"5-6 къщи се закупиха тази година, веднага се купува къща, ако е обявена за продажба... Хората се уплашиха от пандемията, миналата година всичко се изкупи, от София, от Враца и дойдоха с децата си хора... Търсят ада е по-близко до града и да няма кражби..."
Виктория Христова работи като пощенски служител в пощенския клон в село Върбешница, тя е родом от селото, обича родния си край и ѝ е мъчно, че селото е загубило голяма част от хората си и от живота, който е царял тук преди години.
Долу в ниското на селото е изградена голяма чешма с питейна изворна вода, хората си наливат от нея и тук е мястото, където е образувано древното селище, край извора.
Хората в село Върбешница споделят своите притеснения за живота, за селото си пред Николай Хараламбов:
"Скъпотия, скъпотия, пенсията не стига... Селото обедня, няма си хора , преди 30 години имаше живот, хора и стока... Тук произвеждат камък, има кариери, изкарват 20 тона блок, с това сме прочути, това е злато, отива в чужбина... Къщите са ни много хубави, направени от камък... Добре си живеем, крием се от короната... Всичко се увеличава, с тия 300 лв накъде? За старите хора е зле... Това е едно от най-красивите села във Врачанско, има особен климат, след 10 часа става хладно, а от другата страна има 3-4 хил дка борова гора опасва селото..."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Малко преди деня на архитекта ви представяме Румен Джагаров – млад човек, чиято съдба от ранна възраст е тясно свързана с къщите, строителството и занаятите. Роден е през 1997 година в София и детството му преминава в квартал "Горубляне". Лятото неизменно го отвежда при баба и дядо по майчина линия – от стария род Кайцанови – в село Ново село..
В тясна уличка в Токио има малко сумрачно кафене, в което се сервира специално кафе вече повече от сто години. Понякога обаче кафето става още по-специално, ако имаш късмета да седнеш на определен стол в дъното на заведението, където всъщност никак не е лесно да седнеш. Стол, който е свободен само по веднъж на ден за няколко минути. Онзи, който..
Днес отбелязваме Международния ден на усмивката – ден, който ни напомня колко важен и силен е този малък жест. Усмивката е универсален език. Където и да отидеш по света, хората я разбират. Знаете ли, че когато се усмихваме, в тялото ни се случва истинска магия? Мозъкът започва да отделя хормони на щастието – ендорфини, серотонин, допамин. Те..
Рядко в нашата рубрика "97 лапи и 1 опашка" посрещаме гости, различни от кучета и котки, и когато това се случи, вълнението е повече от осезаемо. Днес на гости не идват просто домашни любимци, а истински пустинни "аристократи" – камилите Аладин и Самир . Те принадлежат към азиатската порода двугърби камили , известни със своята невероятна..
Облачно, драстично застудяло и със значителни валежи е времето в последните няколко дни. Оранжев код е обявен и за днес за Северозападна България заради интензивни валежи от дъжд, преминаващи в мокър сняг. Села във Врачанско и Монтанско останаха без ток, докато над 30 сантиметра е снегът на прохода Петрохан, който е затворен паднали клони от..
Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална..
На 4 октомври, събота, се открива груповият лов на дива свиня. Според ловците този лов е голяма тръпка. 1700 човека са заверили членските карти във видинското ловно-рибарско дружество. Всички, които излязат в събота на лов, ще преминат инструктаж. "За всяко едно откриване се правят графици за лов, къде ще се ловува, в кое ловище дадената ловна..