Понякога не осъзнаваме, че притежаваме някакъв талант и хората около нас са тези, които първи го забелязват. Такава е и историята на Борислав Борисов от Видин. Един ден той фотографира крепостта "Баба Вида" с мобилния си телефон. Публикува снимката в известна група във фейсбук и фотографията се харесва от близо 5 хиляди души. Това навежда Боби на мисълта, че явно има "око" и започва да снима все повече. Скоро той разбира, че мобилният телефон не му е достатъчен и си купува професионален фотоапарат. И така повече от 6 месеца той не е спирал да снима и да придобива нови знания. Боби е на 37 години и професията му е далеч по-различна от новото му хоби - фотографията:
"Опитах да се занимавам с мобилна фотография, тъй като нямах апарат, но след това усетих, че нещо не ми достига и имах нужда да надградя себе си и да усъвършенствам това, което правя."
Видинска фото планер група приема Боби в групата, начело с фотографа Николай Наумов.
"Той доста неща ни показа, научи ни на техники, които няма как да ги научиш от YouTube и от четене, просто трябва всичко да се види нагледно и някой да ти го покаже."
Най-предизвикателна част да бъдеш фотограф за Боби е това, че се чувстваш по-различен от другите.
"Виждаш нещата по друг начин. Обикновените хора се разхождат, говорят си за някакви забележителности, пък ти ги пречупваш през твоята призма по съвсем различен начин. Дори още преди да си направил снимката, преди да се я обработил - ти я виждаш почти в готов вариант. Това чувствам аз лично. Дали виждам залези, изгреви, всякакви светлосенки, отражения, локви... Всичко друго дето хората го заобикалят и гледат да не стъпят в тях примерно."
От самото начало Боби започва с пейзажната фотография.
"Не бих казал, че е по-лесна, но имаш право на много опити. Заставаш срещу "Баба Вида" и започваш да я снимаш 100-200, хиляда пъти - тя си е там и не мърда. Единственото нещо, което трябва да гониш, това е светлината. Да не е много агресивна, да не е на обяд. Хубаво или да е рано сутрин, или да е в синята зона - някъде след 19 часа, когато е най-мека светлината."
В последствие обаче Боби усеща, че да снима пейзажи, не му е достатъчно и започва да снима хора.
"Това е сериозно предизвикателство. Аз лично предпочитам непринудените снимки на хора, които не знаят, че ги снимаш или по-скоро те знаят, че ги снимаш, но не очакват точно в този момент да ги заснемеш... Това много ми допада."
В профила на Боби често могат да се видят изгреви, защото той обича да спортува и съчетава тичането рано сутрин със заснемането на изгряващото слънце.
Постпродукцията е също любим момент на Боби:
"Въпреки хората, които не са фенове на това нещо, аз смятам, че е почти задължително, защото всички сме били свидетели на една снимка, която е прясна и необработена каква е разликата. Тук не говорим за обработка и изменяне на физиономии, хора и др. части. Тук говорим за подобрение на снимката, нищо повече. Просто малко повече цветност, малко повече някоя светлосянка."
Любимата фотография на Боби е чернобялата.
Може да видите фотографиите на Боби тук
Чуйте цялото интервю в прикачения звук.
Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..
Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..
Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..
Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..
Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..
Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..
Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..