Професор Вили Лилков: Партиите да оставят дребнотемията и да работят за общите геостратегически интереси

Политическата ситуация у нас е прекалено сложна и прекалено дълго политическите партии не могат да намерят изход, коментира в "Посоките на делника" професор Вили Лилков, депутат в 43-ото Народно събрание. Той е сред учредителите на Демократи за силна България и няколко мандата е в състава на Столичния общински съвет. Сега е извън активната политика. Според него за да се стигне до последните събития у нас, началото е отпреди две години, когато започва мощно движение за смяна на политическия модел, а успоредно с него и новите политически проекти:

"В крайна сметка две години по-късно се оказва, че сме в тежка политическа ситуация, вътрешнополитическа и най-неприятното е, че в света вече има съвсем нова геополитическа ситуация. Бих казал, без да смятам, че е прекалено, светът се пренарежда, защото имаме война, и то много близко до нас, война в Европа, която води до това, че светът се променя. Освен това имаме икономически проблеми, които са свързани с енергоресурсите, независимо, че икономиката продължава да върви добре като цяло. Така че, както и да погледнем ситуацията, тя е доста сложна и на фона на всичко това, което описах, макар и накратко, политическите партии в България сякаш продължават да се омотават, извинете за израза, в едни дребни вътрешнополитически боричкания и не посочват изход от ситуацията".

Професор Вили Лилков обясни, че почти сигурно вървим към предсрочни избори, независимо от желанието, демонстрирано от някои партии с получаването на третия мандат да се създаде правителство. Той добави, че дори и да има сега правителство, то ще е с кратък хоризонт:

"Вървим към избори, но за съжаление след тях ситуацията няма да бъде по-различна, дори ще се окаже и по-сложна от гледна точка на създаването на една коалиция, която да може устойчиво да поеме управлението и да изпълни някакви по-дългосрочни политически задачи".

По мнението му избирателите плащат цената, която сами са поръчали, защото цялата тази ситуация е узаконена с печата на няколко избора.

Призивът към политиците е да пренебрегнат дребнотемията помежду си и да се включат в общото геостратегическо пренареждане:

"Всяка държава, която е засегната пряко или косвено от войната, започва да пренарежда своите приоритети. Започва да мисли много по-дългосрочно и ако трябва да подкрепя с няколко примера моите думи, ще кажа следното: вижте едни държави като Финландия и Швеция, известни със своя неутралитет, от войната бяха принудени много бързо да вземат стратегически решения за влизане в НАТО. Държави като Полша, Румъния, Германия се превъоръжават. Бих добавил тук и стратегическия съюз, който се очертава между Румъния и Молдова, между Полша и Украйна. Всяка една държава започва да гледа глобално и в перспектива своите геополитически интереси. България за съжаление в момента е сякаш вън от този дневен ред. Напротив, потънали сме в дребни политически ежби. Всяка една политическа партия, тъй като е слаба и не във възможност тя и нейните лидери да очертаят големи политически и стратегически цели пред България, чертае разграничителни линии".

Българските политици са в голям дълг към държавата:

"Крайно време е поставянето на такива червени разграничителни линии, бих казал на ниско ниво, да бъдат забравени и да се потърсят съюзи, и то геостратегически между париите, които да защитят дългосрочни и глобални интереси на България.

След едни нови избори би трябвало партиите, които са с ясна евроатлантическа насоченост, да си подадат ръка и да гарантират едно, бих го нарекъл геоевроатлантичско мнозинство в парламента по определени приоритети и да гарантират едно евроатлантичско управление, което да има пълен мандат".