Габриела Георгиева: Щастлива съм, че избрах да стана оперна певица

Отбелязваме Световния ден на операта

публикувано на 25.10.22 в 15:59

Габриела Георгиева в „Бал с маски“ на Верди

Снимка: gabrielageorgieva.com

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На днешния ден отбелязваме Световния ден на операта. Идеята се ражда на първия Световен оперен форум, организиран от Teatro Real Madrid през април 2018 година.

Световният ден на операта е инициатива за повишаване на осведомеността за положителното въздействие и ценността на операта за обществото. Операта, както и всички изкуства, допринасят за развитието на толерантност, разбиране и свързване на хората със силни и красиви емоции. Точно такива емоции изпитва докато пее Габриела Георгиева - една от най- известните оперни певици, която прославя българското оперно изкуство и по света. Тя е сред водещите сопрани на съвременната музикална сцена у нас. Завършва Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" през 1998 г. в класа на проф. Руско Русков. Същата година заминава на специализация по оперно пеене в Българската академията за изкуство и култура "Борис Христов" в Рим.

Корените на Габриела Георгиева са от Северозапада - майка ѝ е от Македонско, а баща ѝ е от село Салаш, Белоградчишко. Родена е във Видин през 1971 година. В семейството ѝ няма професионални музиканти, но всички пеят много добре.

Самата тя от малка пее в училищния хор и е била солист на руска група във Видин. Сериозно се е занимавала с народни танци.

Първата работа на Габриела обаче е далеч по-различна от музикалната сфера, тя е била шивач в дамската шивалня на Музикалния театър "Стефан Македонски" в София. Габи смята, че попадането й там е чиста съдба:

"Мисля, че категорично е съдба, защото аз бях объркала пътя според мен. И това е едно насочване към правилния път, защото спрях да танцувам, поради здравословни проблеми и така се стекоха обстоятелствата в живота ми, че трябваше да вляза в музикалния театър... просто там имаше свободно място. Там всъщност открих любовта към тази музика и разбрах, че аз това бих искала да работя".

В шивалнята в Музикалния театър попада на своя колежка, чиято сестра била диригент:

"Всъщност тя ме чу и ме насочи към операта, като каза, че имам глас за оперното пеене. Свързах се с колегите в Музикалния театър. Виден Даскалов беше директор. Стоян Димитров ми препоръча неговата учителка - Милка Драгнева и така започнах..."

Според Габриела Георгиева редица са качествата, които трябва да притежава една оперна певица, за да пробие на световната сцена:

"Не коментирам гласа. Гласът трябва да присъства, това е задължителното условие...и оттам нататък вече са много важни - да има характер, да има стабилна психика, да работи много, да бъде много аналитичен човекът, да се самонаблюдава и да работи изключително много върху себе си, върху моженето си и върху пеенето си. Да бъде много артистичен, въобще една много строга дисциплина трябва да има".

Гласа си Габриела пази с малко мълчание, не пие много газирано и алкохол:

"Трябва човек да се пази от студено, от безсъние, но нищо човешко не ни е чуждо. Човек ако започне да прекалява в тези предпазвания, тогава пък става много крехък и податлив".

Всяка роля, в която се превъплъщава Габриела, в началото е непозната:

"Докато се впее, докато се влезе в гласа, в тялото, в сърцето, в главата, в психиката. Но като цяло в интерес на истината, една от най-тежко получените ми роли е Елизабет от "Дон Карлос". Тя не е толкова трудна, но дето викаше Гена Димитрова: "Това е труд без радост", защото някак си остава незабележима на фона на Еболи и на фона на Филип. Тя остава много пеене, пък някак, не я забелязва много публиката. Но пък ако Елизабет не е добра, всички го забелязват... Така че е една такава роля много странна и трудно влезе в гласа ми, но вече съм я преодоляла и я пея с най-голямо удоволствие".

Габриела Георгиева се чувства "удобно" във всичките си роли:

"Но най-обичам сякаш Джоконда, някак най-моя роля е. Най-скъпа ми е, не мога да обясня защо, но сякаш ми пасва много на гласа. Норма също е една от ролите, които много обичам, Абигайл от "Набуко"... "

Ако трябва да се върне назад и отново да избере пътя, по който да поеме в живота си, Габриела категорично би избрала отново да бъде оперна певица:

"Задължително, да! Задължително щях да го избера. Просто съм щастлива, че така се стекоха обстоятелствата в живота ми".

Оказа се, че за някои видинчани оперното изкуство не е мираж:

"Да, наскоро бях на опера за първи път. На 6-ти август присъствах на "Опера на върховете" в Белоградчик, на Джузепе Верди, невероятната "Аида". Беше нещо ново, но много ми хареса. Според мен е много красиво и невероятно изживяване, но за жалост в България и в малките градове, особено, не е популяризирано... Обожавам операта...Това беше на Белоградчишките скали "Опера на върховете" - "Набуко". Много ми хареса. Любимата ми е "Тоска"- Пучини... разкошна постановка беше... Операта е много красиво изкуство, но някак си е елитарно и може би се разбира от по-малко хора и то предимно ценители, малко останаха в наше време..."