Последен шанс за безплатно саниране на жилищни сгради

"В  момента събираме подписи. Направили сме събранието. Избрали сме състава на членовете. Трябва председател, управител, касиер и седем члена. Сега остава да регистрираме сдружението, да изкараме БУЛСТАТ и да подадем документите", обясни Таня Борисова, която е сред инициаторите за регистриране на сдружението".

В началото притесненията на хората били, че трябва да платят за паспортизацията на сградите. По груби сметки за целта ще трябва да платят от 2,50 лв. до 4 лв. за квадратен метър площ. 

В блока, в който живее Иван Петков, не могат да постигнат съгласие и да кандидатстват за саниране.

Кандидатстването по подмярка "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд" е разделено в два етапа. Първият етап е с кандидатстване до март 2023 г. с предвидена 100% безвъзмездна финансова помощ за обновителните дейности. Етап 2 е с предоставяне на 80% безвъзмездна финансова помощ за обновителните дейности и 20% самоучастие на сдруженията. 

"Най-важното за гражданите е очакваното отваряне за кандидатстване по следващия етап на програмата за саниране. Тук разликата с предходната програма е, че първоначалната инициатива вече е в ръцете на собствениците, т.е. не е достатъчно само да се инициира само сдружение на собствениците, а собствениците следва да поръчат и заплатят техническия проект и енергийното обследване, с които вече се подават документите в Общината. Това е едни разход, който при одобрение на проектите би следвало да бъде възстановен, но ако проектите, кандидатурите не са одобрени, разходът остава за сметка на собствениците и това е едно от решенията, което очакваме да възпрепятстват активността по програмата и има общини в България, които вече помагат на гражданите. Това не трябва да отказва собствениците, защото в крайна сметка шансът за одобрение е достатъчно голям, особено за по-големите блокове... Преди всичко трябва да сме наясно, че в другите европейски държави процесът е обърнат. Държавата, публичните средства подпомагат имено подготвителните дейности, така че сдруженията на собствениците, самите собственици да видят без предварително да инвестират свои средства, да видят какво ще спестят след изпълнението на мерките. Оттам нататък вече инвестиционните разходи се поделят между публичните финанси и средствата на собствениците, но собствениците са сигурни в качеството и очакваните спестявания. При нас нещата не стоят толкова добре и хората действително се притесняват. Това е отзвукът, който ние имаме от срещите, които провеждаме в различни градове", каза Драгомир Цанев- изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност, неправителствена нестопанска организация с мисия да подкрепя усилията на централната и местните власти да постигнат устойчиво развитие на страната чрез по-ефективно използване на енергията.

Как България се възползва от европейското финансиране коментира и евродепутатът Андрей Новаков.

"Много често усещането в публичното пространство в България е, че европейските средства или се крадат, или не се използват по предназначение, или има лошо изпълнение. Това се дължи на две неща- първото е, че когато има някъде проблем, вниманието се изостря само там и никъде другаде в самата програма. Накрая това, което хората помнят е, че в село например с 50 души е построен стадион за 5000 или някакъв друг проблем- я детска градина е санирана не както трябва и капе примерно покривът...."