Великден- за вярата и смисъла на живота

На Великден гостуваме на архимандрит Аверкий, който управлява Добридолския манастир "Света Троица". За първи път идва в този край на страната през 2018 година, когато е бил игумен на манастира, след това е преместен от Владиката. Архимандрит Аверкий е върнат в манастира "Света Троица" и сега управлява светата обител, на която игумен е архимандрит Василий от Изворския манастир.

Заради своята борба за религиозни права и свободи е осъден и попада в затвора за две години. След като излиза от затвора през 1983 година, едва на 21 години, решава да избяга в САЩ. Влиза обаче в казармата и планът му да емигрира се проваля. 

"Бях още доста млад, неопитен, не познавах добре законите и като знаех каква е страшна тази система мислех, че може да завърша с цената на живота ми", спомня си архимандрит Аверкий.

Свещеници го посъветвали да влезе в лоното на църквата и да служи на Бога. 

Встъпва в брак. Става клисар, след това църковен певец, диригент на малък църковен хор. Ръкоположен е от Левкийския епископ Неофит, сега Български патриарх, на 8 април за дякон. За да изпревари намесата на държавна сигурност, на следващия ден става свещеник.

"В брака ми нямаше късмет. Презвитерата, така се казва жената на свещеника, заболя и почина една 43- годишна И така след 20-годишен брачен и свещенически живот се оказах без съпруга", разказа архимандрит Аверкий как е решил да приеме монашеството, защото църквата за свещените не разрешава втори брак. Приема монашеството на 24 декември 2010 година в манастира "Света Марина"- село Ботево, Варненска епархия.

В манастира "Света Троица" до село Добри дол, община Лом ще започнат съвсем скоро ремонтни дейности. В момента са изсечени дърветата близо до сградите, защото, ако паднат ще разрушат не само покрива, но и помещенията. Възстановяването на манастира не е по силите на един човек, каза архимандрит Аверкий, който се грижи за светата обител:

"На българина, включително и на управниците, ни липсва благородство. А благородството е това да помогнеш на слабия. Всеки ще отиде и ще помогне на катедралата "Александър Невски", на Бачковския, на Рилския манастир. За по- малките манастири и църкви никой не се сеща. А благородството е това- да помогнеш на слабия и той да се изправи на краката си. Силните, те си имат парите и средствата."

Ремонтът е по проект, веднъж вече провален, заради поскъпването на строителните материали. Засега са изрязани дървета, опасни за сградата и за храма. Храмът и параклисът са в по- добър вид, за разлика от монашеските килии. Очаква се през май да започне ремонт на покрива, който тече, а на места и липсва. Ще се обновят част от килиите, всяка ще има санитарен възел.

"Сега българинът се изнежи. Иска хотел, не иска поклонничество. Трябва да създадем някакви удобства."

Архимандрит Аверкий управлява Добридолския манастир, който се намира в териториалните граници на Ломска духовна околия и е подчинен на Видинската митрополия. Пътят до него е в много лошо състояние. Оказва се, че управници от две области, Видинска и Монтанска, не могат да направят пътя:

"Той по устав е Ружински, а пък мен, ако питай той буквално е Ломски манастир, защото за го правили ломчани. До параклиса има един възпоменателен кръст с шестимата майстори от ломския еснаф, които са дали основните средства и отдолу е написана и годината- 1860, на основаването", разказа още управителят на манастира.

Досега единствено кметът на община Ружинци, община с малък бюджет и застаряващо население, намира начин и успява да насипе пътя от село Дреновец към манастира с камъни. Другият път, който води към ломското село Добри дол и досега е с дупки и изронен асфалт:

"Някой път ме спират и аз понякога малко съм задръстил пътя, защото с едни лозарски ножици и с един трион се мъча поне бодливите храсти да ги изрежа, за да не си драскате колите като идвате, пък и аз като ходя да пазарувам по този участък до Добри дол."

В манастира няма обхват навсякъде, затова и миряните не могат да се свържат с архимандрит Аверкий. Притеснява се и ако стане нещо с него как ще потърси медицинска помощ. Условията за живот са трудни. Затова е решил като стане време да се пенсионира да се оттегли. Боли го и че тук хората са атеисти:

"Бият се в гърдите, ние сме комунисти... Най- малко тук се търси царството Божие. Тази епархия, не е тайна, е една от най- бедните... Идват на Великден, палят по една свещ и веднага се разотиват, даже и на службата не остават. Това не е християнство, това са християни на колела..."

За доброто и даряването по празници говорим с писателя и общественик от Монтана Мартен Калеев. Хората се водят от тази илюзия, че парите могат да осигурят благополучието:

"Няма лошо да има кампании, които да подкрепят доброто. Колкото повече, толкова по- добре. Не случайно библейски е изразът "Няма нищо по- добро от богат праведник". Защото той би могъл с нещо да извади от кесията и да направи нещо значимо. Всички големи неща по света, които са оцелели като паметници не са направени непременно от бедни хора. Но, тук наистина се получава този велик парадокс, велик в кавички- ако ние сега кампанийно започнем да се кръстим, да се молим, да правим добри неща в рамките на ден-два-три или там, съответните периоди, които са канонически, дали след това може да си опростим греховете в останалото време, в което се очертаваме като едни, да кажем негодници. Негоден не е непременно престъпникът, а човек, който не е годен за някои неща", каза Мартен Калеев.

"Ако нашето общество стане по- хармонично, ако повярва, че не е възможно със запалването на една свещица, със закупуването, защото виждам, че сега се продава и светената вода с върбовата клонка или там с кръстния знак, който е по- скоро ритуален, това едва ли ще ни направи повече добри и християни... Господ не е джипи и само когато ни е зле да отидем да му се молим да ни спасява. Господ не ни гледа отгоре, той ни гледа отвътре. Всеки ден, ако ние направим едно добро, което да намери своя обществен отклик в другия, в средата, мисля си, че силите на лошото ще отслабнат, допълни Мартен Калеев.

Между раждането и смъртта ние можем да бъдем достойни хора, извършвайки дела, които раждат последователи и възхищение, след нас оставят белези на човечност, на интелект, на съзидание, допълни писателят. 

Интервютата може да чуете в звуковия файл.