Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Животът в Куцаровци- труден, но удовлетворяващ

13
Снимка: Радио Видин

Екипът на Радио Видин гостува на махала Куцаровци ная белоградчишкото село Салаш. Намира се на границата със Сърбия. През зимата тук живеят около 7 души, а през лятото пръснатите по градовете пенсионери и техните внучета се връщат, привлечени от спокойствието и красотата на природата. 

До населеното място се стига по тесен, осеян с дупки път. Това не е единственият проблем- тук няма не само нормален път, но и канализация, междуселски автобус, поща, медицински пунк, дори магазин. 

Защо се обезлюдяват населените места от този край, разказва кметският наместник на Салаш и Куцаровци, Румяна Алексиева:

"Преди години към Салаш е имало и други махали - махала Куцаровци, махала Странье. Там също са живели доста хора. Сега никой не живее, останали са само няколко вилички. Хората от тези махали са дошли в Салаш да живеят, а пък тези от Салаш, те са отишли в Монтана, София, Враца... Сега в махала Куцаровци имаме постоянно живеещи четири семейства през зимата. През лятото стават над 10 човека. Имаме и една баба, която си е самичка..."

Тази картина обаче коренно се променя в един ден от годината - на Петдесетница, когато тихата иначе през другото време махала оживява. Така е от години - кой където и да е, се връща в селото на своите предци, за да се съберат с роднините и отбележат празника. Знае се, че в околностите навремето е имало осем оброка. Единият от тях се намира в близост до Куцаровци и край него всяка година се прави събор. Свещеникът отслужва водосвет, поръсва кръста и присъстващите, освещава курбана, от който се раздава на всички за здраве. След веселието и раздумките - всеки занасял от гозбата у дома си. Традицията, свързана с празника е дългогодишна, а мястото на срещата е обозначено от оброчния кръст, поставен през 1933 г.  След продължително прекъсване през 2001 г., с помощта на местни жители, Кръстът е укрепен, а срещите - възобновени. Възстановена е и чешмата до специално направения за срещите навес. 

85-годишната Рада Илиева живее сама и през зимата, дори гледа котката на много по-младата си съседка, докато се прибере тук през пролетта.

"Родена съм тук, но после отидох в телефонния завод в Белоградчик, където съм работила 32 години. Върнах се тук, за да гледам родителите си, които бяха възрастни и болни. Пенсията не ми е голяма и животът тук е труден, но пък съм доволна, че ми карат ядене. Диви животни тук има много- има чакали, има вълци, има лисици, има всичко. Ей тук зад къщата ми чакалите се обаждат. Мен обаче не ме е страх. Какво си готвя ли? Ами картофи и други работи. Имам си всичко..."
"Млади хора тук няма, защото няма работа", коментират местните.

"Ние тук сме пенсионери и всеки от нас има по някаква съпровождаща болест. Ходим и търсим решение със собствен превоз. Тук едно време имаше и лекар, имаше  зъболекар, но това беше отдавна - преди 35- 40 години. Сега вече това е история. Когато се е налагало да викнем Бърза помощ, идвала е линейката, няма спор, но е трудно, трудно е... Всеки гледа някакви животинки- зайци, прасенца, кокошки. Аз имам и джинки- големи пакостници са, за тях ограда няма, но ги гледаме с жената за разнообразие... На село трябва да се работи, иначе присъствието ни тук не е оправдано. Ние имаме животни, но е малко трудно с храната. Зърното вече е скъпо, смеските също... Три кучета имаме.... Не че тук се краде, а защото мъжът ми е ловец.... Тук всеки си има по едно - две кучета. В района има много диви животни, има и доста змии, но пък до всяка порта има по една сопа... Навремето и тук имаше работа, имало е и поминък. Аз 42 години служа в системата на горите и тук съм се и пенсионирал. Тук имаше бригади по дърводобив, по залесяване също, в ТКЗС-то също имаше работа, животновъдството беше добре развито, имаше кравеферма и овцеферма. Народът преди беше по-весел, сега е доста угрижен. Но какво да се прави, дано се оправим занапред..."     

Татяна и съпругът й са едно от 4-те семейства, които постоянно живеят в Куцаровци. Срещаме се с нея в деня, когато приготвя буркани и сушеници от закланото наскоро прасе. Тук всеки разчита на това, което сам е отгледал.

"Бяха три прасета грамадни и сега дойде ред на това. От 2-3 дни само с това се занимавам. Във всяка стая печката е запалена и на нея нещо се приготвя. Тук пък сме си сложили една чорба от картофи, защото от месо вече ни се е отщяло... 12 агнета имаме, 16 овце, 70 кокошки, картофи садим... Къщата сме я запазили както е била от едно време. Куките на тавана за люлката са останали, големия миндер, който е 6 дълъг и 2.5 метра широк, кръглата маса и трикракото столче, а така също и оджака с фурната. Решихме тук всичко да е по-автентично. Децата идват с удоволствие тук. От малки са свикнали да спим всички на миндера. Четири внука имам, всички искат да са до баба... 

Какво още разказват за живота в това малко, но красиво населено място местните - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Бедността, последиците от горските пожари, климатичните промени, колко сериозен е проблемът с безводието, проблемите пред Общините, Европейският съюз гарантира ли благополучие на всички - това са само част от темите , по които говорихме през отиващата си 2024 година . Какви са най- често фалшифицираните стоки , които могат да се намерят на..

публикувано на 30.12.24 в 11:03

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45