Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Салаш вече не чакат обещания граничен пункт със Сърбия

Днес виртуално ще сме в село Салаш, в община Белоградчк, на границата със Сърбия. До него се стига по недотам добър път, а и друго не се очаква, като се има предвид обезлюдяването на този район, което личи дори от неподрязаните отстрани на пътя храсти. Как постепенно западат населените места от този край и как върви живота тук, независимо от всичко, разказва кметският наместник на Салаш, Румяна Алексиева, която заема този пост вече трети мандат:

"Младите хора тук останаха съвсем малко. Останалите са възрастни и болни. Аз като кмет имам само едно едно момиче, което е на 44 години. Тя е на 14 -дневка към Общината. В Дома за възрастни с деменция в селото също има работници. Доста от тях дойдоха очаче от Белоградчик, защото в Салаш няма подходяща работна ръка. Работа друга няма, но пък и никой не се връща на село... 

А и как да се върнат. Инфраструктурата ни е много лоша. Пътя към селото трябваше да го ремонтират още през 2014 година. Тогава направихме първата копка на международния път през прохода към Сърбия и трябваше да се почне още от Филипови кошари насам да се асфалтира. Какво направиха- не знам. Започнаха от началото на селото и нищо не направиха. Извадиха ни само хубавите бордюри, които бяха от дялан камък, после сложиха някакви плочки на тратоара, между тях пък избуя трева още на втората година, защото не са фугирани- те цимента го слагаха на сухо. Не знам-. нито път се прави- нищо. Няколко пъти дори писах и писмо до Пътно управление Белоградчик да изчистят надвисналите клони над пътя и храстите- то на някои места от пътя вече има само едно платно. Никой нищо не направи... 

За граничния пункт какво да кажа. Когато почнаха през 2014 година бях оптимист. Всички по-възрастни ми казваха, че няма да бъде построен път и граничен пункт, аз пък ги убеждавах, че ще бъдат построени. Оказа се, че нищо не беше направено и занапред най-вероятно също нищо няма да бъде направено..."

Старият Граничен контролно-пропускателен пункт в Белоградчишкия проход на запад от селото е закрит през 1960 г. С това постоянната връзка между България и Сърбия през Салаш е прекъсната и селото запа̀да. Хората започват да го напускат към 1960 г. Останали без поминък, те търсят спасение в големите градове, най-много в най-близкия Белоградчик. Днес къщите пустеят и се рушат. Заради изселването, през 1973 е закрито и училището, което днес е превърнато в старчески дом.

Лек лъч надежда се появява през 1994 г., когато правителството на Жан Виденов решава да възстанови пункта. Отпуснати са първите средства за проектиране на път от селото до границата. Процесът спира при следващото правителство на СДС.
 
През 2007 г. по време на едно военно учение край границата президентите на двете страни, тогава Георги Първанов и Борис Тадич, подписват ново споразумение за отваряне на пункт в прохода "Кадъ боаз". Но до 2014 г. не е направено нищо и от двете страни на границата. С това социално-икономически спад в Салаш се задълбочава.

Независимо от лошия път и липсата на граничен пункт, хората от двете страни на границата продължават всяко лято да се събират на прохода в местността "Корито" между селата Салаш и Ново Корито в Сърбия. Тогава границата между България и Сърбия се отваря, за да се проведе българо-сръбски събор. Събитието датира от 1925 година, като нашите предци са го свързвали със Свети великомъченик Прокопий. Това е единственият събор на българо-сръбската граница, който по традиция се отбелязва всяка година в предпоследната събота и неделя на месец юли.

Провеждането му става възможно след подписването на официално споразумение от смесената българо-сръбска комисия. Организатори на събитието са общините Белоградчик и Княжевац. Уточнява се културната програма, привеждането на терена и пътната инфраструктура в необходимия им вид, захранването с питейна вода, електроенергия, медицинско осигуряване, противопожарна защита и други дейности. Много духови оркестри и самодейни състави представят автентичен и обработен фолклор. 

Дали държавата ще се погрижи за населените места от пограничните райони, предстои да видим. Много от хората обаче в този регион не вярват нещо да се промени и с носталгия си спомнят за едни други времена от тяхната младост, когато къщите били пълни с народ, а оборите - с добитък. 

Цялото интервю с кметския наместник Румяна Алексиева и мнения на местни хора за живота в Салаш- в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Бедността, последиците от горските пожари, климатичните промени, колко сериозен е проблемът с безводието, проблемите пред Общините, Европейският съюз гарантира ли благополучие на всички - това са само част от темите , по които говорихме през отиващата си 2024 година . Какви са най- често фалшифицираните стоки , които могат да се намерят на..

публикувано на 30.12.24 в 11:03

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45