Проф. Иван Гаврилов - един родолюбец от Северозапада

Самият той се определя като обикновен българин. Роден е в село Василовци, Ломско, на 29 април 1955 година. Баща му е ветеринарен лекар, майка му - домакиня. И двамата обичат изкуството, затова участват в самодейния театър в Монтана. Възпитават у него интерес към образованието, културата и историята. Спомня си с уважение и любов своите прародители. Неговият прадядо е загинал на връх Чеган, а  неговите последни думи са били: "Ако не превземем Чеган, аз няма да мога да гледам децата си в очите." Прабаба му Лозана остава вдовица на 34 години с 4 деца на ръце, а дядо му, единственото момче, става глава на семейството на 13 години.  И днес портретът на неговия прадядо стои на важно място в дома на професора. 

Учи в училището в село Горна Ковачица, продължава прогимназия в училището в село Бели мел, тук попада на един невероятен учител Лиляна Борисова, която е негов класен ръководител и преподава биология. Интересът му към биологията се засилва под нейно влияние. Продължава гимназия в Монтана, където семейството се премества. 

Става лекар и това не е случайно, в рода му има доста лекари, а и майка му смята, че най-уважаваната професия е тази на лекаря и го съветва да кандидатства медицина. Дядо му по майчина линия от Горна Ковачица умира от рак и това донякъде определя завоя на проф. Гаврилов към медицината. Кандидатства медицина, приет е, а първото му работно място е в поликлиниката в Монтана. През 1981 година се явява на конкурс за научен сътрудник 3 степен в Националния център по онкология, печели го и така започва неговият възход в професионалната кариера. Следват три хирургични специалности, началник отделение, началник клиника. Днес завежда Клиника по гръдна хирургия, с две отделения - бял дроб и гърда, с 1300-1400 операции годишно и с 43 легла, 20 души персонал.

Първоначално започва да спасява оцелелите реликви в родното си село Василовци, а днес благодарение на него е изградена старата черква, училището и всички паметници. Учредява и дава "Стипендия за родолюбие" за ученици. През 2014 година той учредява стипендия за двама ученици от природо-математическата гимназия в Монтана, която той е завършил. 

"И се мъча по всякакъв начин нашият край да стъпи на краката си и в духовно и в материално отношение и да бъде пример и в ЕС... За мен няма разлика между хората, всеки е безценен, Божие творение на съответното място. 

Безкрайно се гордея, че съм роден в село Василовци, защото на 9 септември селото е било 5 000 жители и има невероятна история. Има много обаятелни личности и до ден днешен. Но една невероятна личност с републикански мащаб е поп Димитър Иванов, ломският съзаклятник. успява да организира през 1856 година 3500 въстаници в комитети. ..До края на дните си е свещеник и участник във ВНС. На центъра на селото има скромен паметник на мястото на къщата, където той е живял. 

"Много четях, обикновено нощем, аз съм нощна птица. Беше трудно, медицината е трудна специалност, но когато ти е интересна, нещата вървят... 5 държавни изпита взех за 20 дена, не сам се явил на нито един изпит без да съм подготвен, много четях. 

Не мога да си представя, че пред мен ще застане болен човек и аз няма да знам нищо. Не че се хваля, просто няма как да си представиш, че ще бъдеш половин лекар, с такава нагласа завършвахме. Тогава медицината беше на невероятно ниво..."

"Онкологията се е развила, лошото е, че здравната ни култура в това отношение въобще не е мръднала. Над 60 вида са онкологичните заболявания, където разковничето е да предвариш събитията. Предварването на събитията е да не допуснеш ситуация, която води към онкологичен процес, или да я откриеш навреме. Ранното откриване води до над 90% трайно излекуване. Лошото на тези болести, че при ранното откриване няма никаква клиника. Хората въобще не се трогват, че са на определена възраст, не знаят основни органи или болести онкологични при мъжа и жената,  когато едно време имаше здравеопазване на едно съвсем друго ниво, нещата бяха много по-добре. Ние бяхме съизмерими... Днес проблем е на хората от селата да стигнат до града, а като стигнат до града... става едно ходене по мъките, което за онкологията е катастрофално. Защото , когато диагностицираш късен случай, ти лекуваш последствията, а последствията не се лекуват. Не можеш да пречупиш болестта в последната ѝ фаза, но можеш да я пречупиш в началото. Сега пак се опира до човешкия фактор. Не случайно някои лекари ги търсят много, други не ги търсят. И не случайно тези, които ги търсят, са претоварени и преуморени... При нас нещата не вървят в правилната посока...

Аз си мисля, че една правилна държавна политика в тая насока ще даде доста добри резултати. Просто парите , които се дават по клинични пътеки трябва да бъдат пренасочени, и да има много добра отчетност... Всеки човек, който е навършил определена възраст е предразположен към онкологично заболяване. Статистиката показва, че в България регистрирани, лекувани и наблюдавани са 30 000 жени от рак на гърдата, 4050 ново заболели всяка година, от тях 80% са над 35 години, 1300 умиращи всяка година, това значи, че всяка жена, навършила 20 години трябва да ходи веднъж годишно на гинеколог и веднъж годишно на мамолог, задължително! А жените, които са навършили 40 години - на 7-8 месеца, точно, защото нямат никакви оплаквания, това са т.нар. профилактични прегледи..."

На слушателите на Радио Видин проф. Гавриов пожела: "Да се обичат и да се уважават! Да не губят кураж... Всеки според силите и възможноститет си да помага... Но най-важното да запазят добротата си!"