Трябва да простим на всеки

"Защото ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:14-15)

Сиропустна неделя е последната подготвителна неделя за Великия пост. Според църковния Устав разрешават се млечни храни и риба. Смисълът на древния обичай, засвидетелстван още в V век е да се отучим постепенно от вкусните ястия и без съжаление да преминем към великопостно въздържание. Според преданието, обичаят станал закон след обета, даден от византийския император Ираклий /610-641/. Той воювал с персийския цар Хозрой - завоевател на Светата земя. Императорът дал обещание на Господа, че ако го победи, ще се откаже от месото още в седмицата преди поста. Затова последната неделя преди поста се нарича сиропустна, т.е. в този ден се прекратява вкусването на млечни продукти. През тази неделя Църквата напомня в молитвите и песнопенията за грехопадението на прародителите ни, поради недоверието към думите на Спасителя и невъздържанието им. Гордостта и своеволието водят до разрушаването на първоначалната хармония,изгнанието от рая. Ние сме изгнаници и земният ни живот е търсене на онова блажено състояние....

В този ден по установен от древност обичай искаме прошка за взаимните обиди и прегрешения. Това е необходимо, за да живеем с Господа на земята и да се преселим във вечния живот. Ние желаем вечно спасение, но то е възможно само ако в сърцето ни няма обида, осъждане и неприязън, а има мир, драгоценното свещено благо, което ни дарява Сам Иисус Христос. Трябва да простим на всеки и да поискаме прошка от тези, които волно или неволно сме обидили. Иначе напразни биха били трудовете ни през настъпващия пост.Сам Господ Иисус Христос, като дава образеца на молитвата, ни призовава: "Защото ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" /Мат.6:14-15/.

Св. Йоан Златоуст по повод на тези дума в една от беседите си пише следното: "С това Иисус Христос е искал да покаже, че от всичко най-много ненавижда и се отвращава в човека от злопаметността и одобрява най - много противоположната добродетел. Той поощрява последователите си към изпълнение на тази заповед с думите за предстоящата награда и вечни мъки. Той напомня за Своя Отец и за Себе Си, за да посрами онзи, който иска да бъде син на такъв Отец, а пък е звероподобен по нрав и има плътско мъдруване. Ние трябва да бъдем чада Божии не само по благодат, но и според делата ни. Нищо не ни уподобява така на Бога, както великодушното опрощаване на нанесените ни обиди и огорчения, защото и слънцето свети на зли и добри".

Началото е днешното ни покаяние, откритостта ни, готовността ни да бъдем „свои“, а не чужди едни на други, да се обичаме, дори с цената на страдания, болка и кръст; краят – това е радостта от посрещането на Пасхата Господня, посрещането на Възкресението, встъпването в Божието Царство, във вечността и в тържеството на победата! Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – в тази наша среща ще задам важен въпрос: "Това ли е всичко, което трябва да направиш с живота си?" Днес е благоприятно време да спреш за малко, да видиш какво правиш с живота си и после да си зададеш точно този въпрос. ,,Това ли е всичко, което трябва да направя с живота си?“ Един ден, изправени пред Бога, може би ще чуем същия въпрос, но построен в друго граматическо време: "Това ли бе всичко, което трябваше да направиш с живота си?"  

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.