Вяра, молитва и пост – това са най-силните оръжия срещу "поднебесните духове на злобата", срещу болестите и изпитанията

"Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно" (Мат. 17:20).

Дешният разказ за изцеряването на бесноватия момък е предаден от тримата свети евангелисти - синоптици (Мат. 17:14-23; Марк. 9:14-29; Лук. 9:37-42). Евангелистите Марко и Лука допълват евангелист Матей с някои твърде интересни подробности. Отнася се за един наистина тежък случай на заболяване, за едно момче обхванато от бяс. Свети евангелист Марко предава по-пълно проявите на болестта – момчето било обхванато от ням дух. Където и да го хванел, духът го тръшкал и момчето се запеняло, скърцало със зъби и се вцепенявало. Свети евангелист Лука ни дава още някои подробности – бесноватото момче крещяло и се гърчело. Очевидно в случая имаме проявление на демонична сила, която е овладяла нещастното момче, разтроила психиката и физиката му и се изявила в симптомите на съвременната епилепсия. Но по всичко личи, че причината на заболяването била външна – детето било обсебено от бяс, от нечист ням дух. А и самият начин на изцеление потвърждава това. Болният бил излекуван не чрез средствата и начините на тогавашната медицина, а чрез силата Божия. Иисус Христос запретил на нечистия дух и му казал: "Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него" (Марк. 9:25). Така Господ изцерил момчето и го предал на баща му (Лука 9:42).

Преди да дойде при народа и болното момче, Господ Иисус Христос бил на планината Тавор, където се преобразил пред тримата Свои апостоли - Петър, Иаков и Иоан. Свети евангелист Марк отбелязва, че когато се връщали от планината, целият народ се слисал: "И като се стекоха, поздравяваха Го" (Марк. 9:15). Явно е, че Спасителят все още е сияел с неземната Таворска светлина. А колко различен бил светът тук долу в полите на планината. Останалите Негови ученици се оказали безсилни да излекуват страдащото момче. Друг път те имали дарбата да лекуват. Сега книжниците и фарисеите използвали случая да ги осмеят в безсилието им. Това разказал на Христос и бащата на момчето, като настойчиво Го помолил: "Ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни!" (Марк.9:22). На това човешко "ако" Господ поставя като насрещно условие Своето божествено "ако" – "ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" (Марк. 9:23). Вярата, иска да каже Богочовекът, е необикновена сила. Срещу нея нищо не може да устои. От нея единствено бесовете бягат и никога повече не се връщат в човека, след като тя е намерила място в неговата душа. Вярата е сила, която стига до Бога и низвежда с безкрайна щедрост милостта Му. Там, където е тя, бесовете не съществуват. Бащата веднага разбрал решаващата условна зависимост между двете “ако”, между чудото и вярата, между искането и изпълнението, и със сълзи извикал: "Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми" (Марк. 9:24). Ето, в този умолителен стон, изтръгнал се от едно наболяло родителско сърце, е изречено в една наглед противоречаща си фраза истината за условната зависимост между вярата и нейния ефект, нейния плод. На човешкия стон се откликва Божието милосърдие.

Братя и сестри, случаят с чудесното изцеряване на бесноватото момче поставя пред нас въпроса за силата и възможностите на вярата. Вярваме ли в Бога и в Неговата всесъвършена сила? И ако вярваме, как вярваме? Защо Бог не изпълнява молитвите ни? Защо искаме, а не получаваме? Поради нашето неверие и защото зле просим (Як. 4:3). Защото нашата молитва не е била отправена с твърда, силна и несъмнена вяра! Вяра, молитва и пост – това са най-силните, най-ефикасните оръжия срещу "поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12), срещу болестите и изпитанията. Затова нека се въоръжим с тях, за да можем да устоим "против дяволските козни" и нападения (Еф. 6:11) и чрез силата на вярата си да постигнем спасение. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – Ален Делон беше погребан до съществата, които истински са го обичали и които истински е обичал – неговите кучета. Нека се вгледаме в този модерен и динамичен процес, който тече в западната култура и бит! Любовта към животните разцъфтява, докато любовта между хората пресъхва. Какво кара човека да потърси утеха и радост в любвеобилната природа на кучето? Дали наистина не можем да открием "истинската любов"  в човешкия ни род? Всъщност, какво е "истинска любов"?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.