Спортен психолог: Децата днес са като малки роботчета

публикувано на 02.09.24 в 10:30

Снимка: личен архив

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Спортът играе важна роля в живота на децата, като предлага не само възможност за физическа активност, но и дава важни уроци, свързани с дисциплината, работата в екип и развиването на социални умения. В съвременния свят, където технологиите често привличат вниманието на подрастващите, спортът става още по-важен за осигуряването на здравословен и балансиран начин на живот. Хубаво е да знаем, че спортът е хубав, само ако е в рамките на нормалното и не се стига до крайности. За това предупреждава спортният психолог Теди Ангелова.

"Спортът, като всеки един инструмент, може да бъде и изключително полезен, и изключително вреден. Всяка една крайност не е здравословна. Най-добрата мотивация едно дете да се запали по спорта, без значение какъв вид спорт е - дали индивидуален или колективен, е личния пример на родителя. Ако самите родители имат отношение към спорта, ако самите те тренират, тогава е много по-лесно и детето да се запали, да се вдъхнови да опита нещо различно. Съветът ми към родителите е да дадат възможност на децата да опитат различни видове спортове, различни спортни активности. В това да опитваме различни дейности няма нищо лошо, иначе няма как да разберем кое е нашето нещо, кое най-много ни харесва. Разбира се, физическите ползи за децата са неизмерно много, особено в днешно време, с този по-заседнал начин на живот - компютри, социални мрежи, има много деца, които не се движат и спортът, чисто физически, за физическото здраве е изключително полезен. И пак казвам - да не се стига до крайности. Все пак е препоръчително да се тренира не повече от 2-3 часа на ден, да не се прекалява с някакви изключително дълги тренировки по 6,7,8 часа. Това не е здравословно, без значение дали е за деца или за възрастни. Отделно, спортът за психичното здраве също е много полезен. Той помага на децата да бъдат по-уверени, помага им в социалните контакти, в социалното развитие, да общуват с връстниците си. В днешно време децата растат в една нова реалност, в която те не знаят как да общуват и всъщност спортът дава тази възможност, особено колективният спорт - децата да стават по-адаптивни, да развиват умения, способности, да могат да заявят себе си, да отстояват границите си...Децата, точно като нас, възрастните, също прегарят. И на тях им идват повече стресът и напрежението. Един от най-отличителните знаци, че едно дете се чувства под напрежение в спорта, е когато започва да изпитва физически неразположения преди тренировка или преди състезание. най-често това са болки в стомаха, главоболие, отпадналост. В някои случаи дори и висока температура. Това не се дължи на вирус или грип, а по-скоро е заради душевното състояние на детето. Това е неговия начин да каже, че не се чувства добре и не иска да тренира или състезава...Освен личното отношение на родителите, треньорът е ключова фигура. Доказано е, че причина номер едно децата да се отказват от спорт е заради треньорите си. Когато отношението на треньора е позитивно, когато детето не се чувства притиснато, когато не чувства страх, защото много често треньорите наблягат на крайния резултат, наблягат на победите, наблягат на класиране, а за децата, особено на възраст между 8 и 13 години е изключително важно да се съсредоточат върху способностите си, върху това да стават все по-добри."

Как се постига желаният от всички родители баланс между спорта, училището и почивката? Въпрос, който сигурни сме, всеки един родител си е задавал. Ето какви са и съветите на Теди Ангелова:

"Съветът ми е децата да имат различни кошници - не всичко да бъде само спорт или не всичко да бъде само училище, защото ако нещо, не дай си Боже, се случи в спорта, детето се контузи и кошницата е само спорт, то ще приема себе си като провал, че нищо не остава от него и за нищо друго не го бива. Когато фокусът е и в училище, и в някаква друга дейност, някакво друго хоби на детето - друг спорт, рисуване, музика, тогава е много по-лесно, когато едната кошница стане по-празна, детето да не приема себе си като провал и да може да се справи в тези трудни моменти... Другото е почивката. Знам, че балансът е много труден, но децата в днешно време са като едни малки роботчета - особено когато са на училище. Стават сутрин, училище, тренировка, домашни. Децата имат голяма нужда, жизнено важно е за развитието им да играят. Дори чрез игра много учат. Тялото и мозъкът имат нужда да почиват, затова играта е много важна. Може да е веднъж в седмицата, да си имат един час, но да знаят, че го имат този час. Ние имаме нужда да се отдалечаваме от важните за нас неща, за да може да бъдем още по-успешни в тях."

*Повече може да чуете в звуковия файл.