Михаил Митев: На практика нищо не можем, а на теория много знаем

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Михаил Митев в ''Посоките на делника'', 10 октомври 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а една четвърт - от неуспехи в кариерата. 

Младежите са оптимисти, докато не се сблъскат с реалността при влизането на трудовия пазар, отчита проучване на "Тренд".

 Произвеждаме ли тревожно поколение, притесняващо се за бъдещето си? 

Дава ли необходимите възможности образованието за последваща реализация в родната страна? 

Темата дискутираме с Михаил Митев, журналист от Враца и един от създателите на "Слово 111", студентски проект, представляващ независима медия без пристрастия, който в момента работи в сферата на маркетинга.

Радио ВИДИН: Вие сте от една идея по-младото поколение. Смятате ли, че основното образование в България подготвя достатъчно добре младежите за живота, който следва след 19-годишна възраст?

"Имам два отговора на този въпрос. Чисто като обща култура - да. След като изляза от училището или като изляза от университета имам богато развита обща култура. Докато когато започна да работя, аз нямам добре изградени практически умения. Там идва проблемът. В крайна сметка, когато отидем на пазара на труда, освен тези знания, е хубаво да имаме и практически умения. Практическите умения са нещото, което те кара да се чувстваш по-сигурен. Защото, когато знаеш механизмите, начините на работа, не възпрепятстваш процеса в работната среда, ти ще имаш много по-добро заплащане спрямо някой, който няма тези неща. В работната среда, когато имаш добри практически умения, ти и да си в начален етап на своята работа, заплащането ти просто ще е по-добро. Така няма и да пречиш на процеса".

Радио ВИДИН: Аз бих поставил като забележка, но не знам дали ще се съгласите: нещото, което не ми харесва в нашето основно образование, освен липсата на практическа насоченост, както отбелязахте, но липсва акцентирането върху гражданско образование, да познаваме собствените си права. Напоследък мисля, че са необходими и базови икономически познания. 

"Абсолютно сте прав. Когато се стовари пред нас животът, а решенията, които взимаме не са леки, когато нямаме финансовата грамотност, когато нямаме грамотността към коя институция да се обърнем, а то в един момент рано или късно се обръщаме, тогава ние сме със затворени очи пред света и започваме да се лутаме. Това отчасти е личен проблем на образованието. Отчасти обаче е по-голям проблем на институциите. Те трябва да влязат, под една или друга форма, в образователния процес. Да кажат "ако имате проблеми с продукт, който е закупен, не е качествен, обърнете се към еди-коя си комисия" или "ако имате нужда от финансови съвети, заповядайте в банката" и т.н... Тогава мозъкът, съзнанието и емоцията в момента, когато се нуждаеш от нещо спешно, ти ще го имаш отлежал назад във времето, за да предприемеш нещо, което е разумно, логично и качествено. А няма да вземеш решение, за което ще съжаляваш години наред или ще ти навлече проблем".

Радио ВИДИН: Аз се чудя дали не е нужна отделна институция, която да отговаря за политиките за младите хора. Твърде често тези младежи, излизайки от училище, не познават институции, от които тепърва ще имат нужда. Може би това е нещо, над което да се замислим.

"Много важен елемент е това младите да са в политиката, да имат т. нар. ментор, който да ги съветва какво да правят, как да се възползват от политическите знания. Това е хубав дар, който трябва да разбират, как се развива политическата система, обществото. За жалост, виждаме как част от тези млади политически лица... Хубаво е да имат един такъв ментор. Хубаво е да имат образованието и знанието кой орган какво може да прави, къде да си търсят правата. Лошото е, както започнах, че тези лица много бързо могат да бъдат използвани, било то конюнктурно, било в някакъв PR. Както се опитват да помагат на младите да знаят как функционира политиката, да знаят как и какъв механизъм осъществя държавата, те биват използвани като пропаганда. Тук е много тънък този момент, много е опасно, защото не на всеки млад човек му се отдава възможността добре да се контролира, когато е на една по-висока властова позиция. Не на всеки му се отдава добре това овластяване".

Радио ВИДИН: Вие сте журналист. Това беше Вашата мечта. В момента обаче живеете в българската столица. Не се занимавате с журналистика сега. Подобно нещо се случва с много млади хора от различни сфери, които не се занимават с това, което им е на сърце. Защо не правите това, което обичате?

"Причината е проста. Този отговор биха го дали много и различни хора, независимо от възрастта: чисто финансово. Смятам, че когато работи, по-скоро е учил това, което иска да работи и работи това, което е учил, мечтал, не трябва да се притеснява за финансите си, не трябва да се притеснява за своята стабилност. Тук не е въпрос до това да избираш скъпи почивки или да предпочиташ дали да имаш някакъв нормален живот или по-свит такъв, а говорим за нормалност. Този процес в един момент става ясен, тъй като животът удря шамари. Не можеш да броиш до последните си стотинки и не можеш да си казваш само от какво ще се лишаваш, защото животът продължава и ще си останеш на същото финансово състояние. Човек прави крачка, която може да не е от най-приятните, но е стабилност за него и за близките му. Така е сигурен, че това, което прави, може да му доведе финансови успехи. Аз бях в курс, който започна с 80 студенти, говоря редовно обучение по журналистика. Към този момент, пет или шест години по-късно, може би хората, които работят в медии, се броят на едната ми ръка. Не мога да кажа за тези, които бяха в задочно обучение, колко са, но това е притеснителна статистика. Тези хора са се ориентирали в коренно различни браншове от това, което са учили. Това не е само в журналистиката, сигурен съм, че има още много специалности, които са точно по този начин".

Радио ВИДИН: Аз завърших Софийския университет. Започнахме през далечната 2011 година, ако не греша, със 127 човека. Готов съм да се обзаложа, че с история под някаква форма се занимават повече от 10. Съществува и друг проблем, свързан с хората, идващи от провинцията. Развитието в София е трудно, защото страничният живот е скъп. Плащането на квартира, сметки...

"Така е, да. Това е доста високо перо в заплатата. При някои дори може да достигне повече от половината, това е притеснително. Имам приятели, работещи по две работи, макар и в столицата. Претекстът е да имат повече средства, да си плащат наем и сметки, но това донякъде е реалността ни".

Радио ВИДИН: Да се върнем към изследването на "Тренд". Повечето от нещата са логични, няма как някой да бъде изненадан. Тази част, в която става тема, че младежите са оптимисти за развитието на България, не я схващам точно. Не искам да съм черноглед, но откъде идва този оптимизъм? Наблюдавам политиката от 10 години, посоката не вдъхва доверие.

"Не вдъхва, защото не създава стабилност в младите. Когато си млад, тъкмо излизащ от училище, знаеш че най-хубавото предстои пред теб. Да, но когато имаш борба за работа - работа, която дори не ти осигурява добри доходи, тогава започваш да се замисляш има ли смисъл да си тук. Ние си харесваме държавата. Харесваме си страната по-скоро. Но не харесваме държавата като механизми, които е създала за нас, младите. Дори за семействата, дори за възрастните... Имаме енергията, имаме и времето. Затова си позволяваме да напуснем. Знаем, че там ще ни е трудно, защото най-малкото трябва да се утвърдим, защото сме чужденци за тях, но направим ли го - ще се реализираме и ще имаме по-достойни доходи, ще имаме възможност да си купуваме това, което искаме. Не от претенция, че искаме да сме най-новите и най-модерните. За пример ще дам нещо: сред моето обкръжение от млади хора, аз съм на 25 години, е нормално всеки да иска да има кола, тъй като в столицата е важно да имаш автомобил. Не може само с градския транспорт. Понякога се налага наистина да си мобилен. За да се купи кола, говорим за обикновена такава, част от младите или искат финансова подкрепа от своите роднини, или теглят кредит до 10-15 хиляди. Това е притеснително, защото ако искаме да се развиваме, то ти на 25-6-7 години ти ще имаш заделен капитал. В България ги нямаме, защото в края на месеца младият човек, който е образован, може да говори език, развива се добре в компанията, той няма много заделени средства. Това се дължи на скъпия живот и на това, че няма тази финансовата стабилност. Държавата просто не я предлага".

Радио ВИДИН: Тази тревожност, която младите изпитват в България що се касае до бъдещите финанси, според "Тренд", в други държави липсва.

"Ще е измама, ако всеки млад човек има изготвено и предоставено бъдеще. Вярвам, че там, в чужбина, се чувстват по-добре, защото имат добра система на здравеопазване, добра система на развитие във фирмите. Доколкото знам, в Западна Европа, където в момента живее и работи брат ми, в университетите идват още от първи курс фирмите с оферти да практикуваш срещу заплащане, макар и като стаж. Младият човек се чувства щастлив от това. Сигурен е, че може да работи, компаниите го искат, а когато продължи дейността си в тази фирма, ще има развитие. Започва от млад и ще може да се изгради много напред. Това го кара да е щастлив. Може доходите да не са най-добрите, но знае, че има развитие. Докато тук аз мога да дам много лични примери с приятели и близки, които започват работа или стажантски програми, където не се заплаща или заплащането е много под минимума. Чудят се "добре, аз искам да работя това, но ще работя и друго, за да си добавя доходи"... Не работи така системата. По-скоро не би трябвало да работи така системата. В Западна Европа са по-добре откъм доходи и стабилност на младите, защото знаят, че ако тази фирма не дава необходимите условия или удовлетвореност, той ще отиде в друга, която ще предложи нещо повече. В България, докато учех, нито една фирма, нито един бизнес, не дойде и не ни хвана за ръката да ни каже, че това е пътят, а ако искаме - да го вървим заедно. Там е проблемът. На практика нищо не можем, а на теория много знаем".

Радио ВИДИН: Вие сте от Враца. Бъдещето е пред Вас. Виждате ли се след време отново в града под Околчица? Какво е положението с младежите в родния Ви град?

"Със сигурност много ми се иска да се завърна в бащината къща. Да имам възможността да работя в офис във Враца. Към този момент, спрямо това, което работя, аз работя в сферата на маркетинга и рекламата, не виждам много голямо бъдеще в този малък град. Тук не говорим за консервативни виждания, не говорим за либерални виждания, говорим за много по-малък пазар, много по-свит пазар. Където там няма необходимостта от още един човек, който да развива нов бизнес или да помага на нов бизнес. Към този момент, както обичам да казвам, когато ходя във Враца, ходя да се видя с близките си и да си почина от този трафик, това напрежение в столицата. Не мисля, че моите приятели, които работят тук, биха се върнали, защото автоматично връщайки се, макар и с добро и развито CV, възможността да съдействат на много високо ниво на клиенти и колеги... Те няма да бъдат добре приети, защото там вече има един утвърден ред. Няма кой да бутне този комунизъм".