Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

| Интервю
Банатски българи от с. Бърдарски геран
Снимка: bardarskigeran.eu



Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си говорим за банатските българи. Те са уникална българска общност, която се установява в областта Банат, разположена между днешна Румъния, Сърбия и Унгария, преди близо 300 години. 

Тяхната история започва с преселението им от Северна България през 18 век, когато след Освобождението на Австрия от османско владичество в областта Банат, много български католици напускат родината, търсейки сигурност и по-добър живот в териториите на Австро-Унгарската империя.

Банатските българи запазват езика и културата си, като и до днес говорят специфичен банатски български диалект, който е значително различен от съвременния български език. Този диалект съдържа много архаични форми и думи, които не се използват в България и има елементи, заети от немски, унгарски и румънски.

Банатските българи са предимно католици, което ги отличава от преобладаващото православно население в България. Тази особеност е играла важна роля за изграждането на тяхната идентичност и е довела до създаването на собствени църкви, училища и общностни събирания, в които те продължават да практикуват традициите си.

Те са запазили много от старите български обичаи, песни и танци, които предават на младите поколения. Празнуват традиционните български празници, като в същото време са повлияни от културите на страните, в които живеят. Например, често се организират фолклорни фестивали, където представят свои народни носии и танци, специфични за общността им. 

За Валери Тодоров, който е балетист от Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", съхраняването на обичаите, песните и танците на банатските българи е изключително важно. Той разпространява тяхната култура и приема това за своя лична мисия:

"Децата в Стар Бешенов учат български език от детската градина до 12 клас, помежду тях си говорят на банатски, на палкенски език, а с другите хора в Румъния, говорят на румънски, т.е. те владеят три, четири езика, плюс това и унгарски, защото те живеят точно до границата с Унгария. В днешно време езикът се е запазил и се поддържа основно в селата - там децата изучават палкенски език още вкъщи, там ги научават техните родители, баби и дядовци. Докато в България това нещо е забравено с банатския език. Не се говори, вкъщи не разговарят... 

Макар и исторически откъснати от България, банатските българи поддържат връзка с нея, като много от тях пътуват и се връщат към корените си. През последните години някои представители на общността дори се заселват обратно в България, основно в селищата на своите предци... Връзката на банатските българи е много по-силна към България, но малко позната е тази общност в България... ", разказва Валери Тодоров.

След преселването си в областта Банат, банатските българи изграждат едно общество, което си има своя кулинария.

"Също така техния фолклор е много близък до българския, но танците придобиват един европейски вид, защото пребивавайки в областта Банат, в тогавашната Австро-Унгарска империя, неизбежно те се променят и стават по-модерни, салонен тип танци". 

Бърдарски геран, Гостиля, Брегаре, Драгомирово и Асеново са населените места у нас, които усилено работят за популяризиране на банатския бит, култура и фолклор. Идеята на Валери Тодоров е чрез експозиции и създаването на нови танцови спектакли да помогнат на хората да вникнат в културата на Банат. Само преди дни в Професионална агро-техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров" в град Бяла Слатина бе подредена изложба "Банатските българи - Ваня Динова". 

Според Валери Тодоров банатските българи съчетават в себе си богатството на българската култура със специфични черти, присъщи на региона, в който живеят, и продължават да представляват ценна част от българското културно наследство. Това, което го впечатлява е, че те са пример за общност, която съхранява своята идентичност, въпреки предизвикателствата на времето и разстоянието:

"Впечатлява ме единството. Винаги банатските българи са били заедно. Винаги, когато нещо трябва да се направи, тази общност е обединена. Любовта към църквата, силната вярата и силното семейство е нещото, което ме впечатлява... "

Още за бита и културата на банатските българи преди и сега- в звуковия файл.
По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Бариатричната хирургия - най-ефективният метод при болестно затлъстяване

Бариатричната хирургия е най-силният и най-сигурен метод за лечение на болестното затлъстяване. Това каза сертифицираният бариатричен хирург д-р Спас Иванов , който работи в столична болница, но периодично провежда консултации във Видин. По думите му 1,5 милиарда души в световен мащаб са с наднормено тегло, като повече от 200 милиона са със..

публикувано на 18.11.24 в 16:35
Проф. Любомир Спасов и Памела от Кула след трансплантацията преди 20 години.

20 години от първата чернодробна трансплантация в България

На 18 ноември се навършват 20 години от първата чернодробна трансплантация в България. Извършва я екипът на проф. Любомир Спасов от Университетска болница "Лозенец" в София. Спасен е животът на 7-месечната Памела от град Кула, Видинско. Операцията продължава близо 15 часа, като на Памела е присаден половината черен дроб на баща ѝ.  20 години..

публикувано на 18.11.24 в 16:01
Теди Генова, психолог

Асертивността и ролята ѝ за личното и професионалното ни развитие

В днешното издание на рубриката "Психолог на помощ" ще си говорим за термина "асертивност" . Асертивността е един вид умение или начин на общуване, при който изразяваш мнението и желанията си по открит и директен начин, но същевременно оставаш уважителен към мнението и правата на другите. Може би най-просто казано - умението да отстояваш..

публикувано на 18.11.24 в 15:00

Литературен клуб във Видин събра свои възпитаници от близо и далеч

Вълнуваща среща на възпитаниците на Литературен клуб "Иван Деспотов" се състоя във Видин, а поводът 30 години от създаването на организацията.  В срещата се включиха "деспотовци" от всички поколения. Момичета и момчета дойдоха за срещата от различни градове в България, от чужбина, а онези, които не успяха да присъстват лично, се включиха по..

публикувано на 18.11.24 в 14:55

Йончо Цолов - българинът живял 130 години

Във врачанското село Лик бе открита паметна плоча, която доказва, че по нашите земи е живял най-дълголетният човек не само в България, но и в света. Това е Йончо Цолов , който е живял цели 130 години. Откритието прави културният антрополог д-р Росен Гацин. Той успява да достигне и до смъртния акт на дълголетника, който е още едно..

публикувано на 18.11.24 в 14:05

Отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца

На 19 ноември отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца . Това е една доста деликатна, но и много важна тема, защото все по-често ставаме свидетели на случаи, в които деца стават обект на някакъв вид тормоз, било то физически или вербален, и е много важно малтретираните деца да знаят как правилно да реагират в тези ситуации..

публикувано на 18.11.24 в 13:50

Песни за обещанията в „Музикална зона“

  Понеделник преди обед: време е за oбещания по никое време.. Защо ли? Ами защото: "Обещанията са като пълната луна - ако не се спазят веднага, с всеки изминал ден избледняват." Песни за обещанията реших да слушаме днес в „Музикална зона“. Направих списък с български поп, рок и естрадни песни за обещанията, които даваме един на друг, за обетите, които..

публикувано на 18.11.24 в 09:00