Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

| Интервю
Банатски българи от с. Бърдарски геран
Снимка: bardarskigeran.eu



Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си говорим за банатските българи. Те са уникална българска общност, която се установява в областта Банат, разположена между днешна Румъния, Сърбия и Унгария, преди близо 300 години. 

Тяхната история започва с преселението им от Северна България през 18 век, когато след Освобождението на Австрия от османско владичество в областта Банат, много български католици напускат родината, търсейки сигурност и по-добър живот в териториите на Австро-Унгарската империя.

Банатските българи запазват езика и културата си, като и до днес говорят специфичен банатски български диалект, който е значително различен от съвременния български език. Този диалект съдържа много архаични форми и думи, които не се използват в България и има елементи, заети от немски, унгарски и румънски.

Банатските българи са предимно католици, което ги отличава от преобладаващото православно население в България. Тази особеност е играла важна роля за изграждането на тяхната идентичност и е довела до създаването на собствени църкви, училища и общностни събирания, в които те продължават да практикуват традициите си.

Те са запазили много от старите български обичаи, песни и танци, които предават на младите поколения. Празнуват традиционните български празници, като в същото време са повлияни от културите на страните, в които живеят. Например, често се организират фолклорни фестивали, където представят свои народни носии и танци, специфични за общността им. 

За Валери Тодоров, който е балетист от Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", съхраняването на обичаите, песните и танците на банатските българи е изключително важно. Той разпространява тяхната култура и приема това за своя лична мисия:

"Децата в Стар Бешенов учат български език от детската градина до 12 клас, помежду тях си говорят на банатски, на палкенски език, а с другите хора в Румъния, говорят на румънски, т.е. те владеят три, четири езика, плюс това и унгарски, защото те живеят точно до границата с Унгария. В днешно време езикът се е запазил и се поддържа основно в селата - там децата изучават палкенски език още вкъщи, там ги научават техните родители, баби и дядовци. Докато в България това нещо е забравено с банатския език. Не се говори, вкъщи не разговарят... 

Макар и исторически откъснати от България, банатските българи поддържат връзка с нея, като много от тях пътуват и се връщат към корените си. През последните години някои представители на общността дори се заселват обратно в България, основно в селищата на своите предци... Връзката на банатските българи е много по-силна към България, но малко позната е тази общност в България... ", разказва Валери Тодоров.

След преселването си в областта Банат, банатските българи изграждат едно общество, което си има своя кулинария.

"Също така техния фолклор е много близък до българския, но танците придобиват един европейски вид, защото пребивавайки в областта Банат, в тогавашната Австро-Унгарска империя, неизбежно те се променят и стават по-модерни, салонен тип танци". 

Бърдарски геран, Гостиля, Брегаре, Драгомирово и Асеново са населените места у нас, които усилено работят за популяризиране на банатския бит, култура и фолклор. Идеята на Валери Тодоров е чрез експозиции и създаването на нови танцови спектакли да помогнат на хората да вникнат в културата на Банат. Само преди дни в Професионална агро-техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров" в град Бяла Слатина бе подредена изложба "Банатските българи - Ваня Динова". 

Според Валери Тодоров банатските българи съчетават в себе си богатството на българската култура със специфични черти, присъщи на региона, в който живеят, и продължават да представляват ценна част от българското културно наследство. Това, което го впечатлява е, че те са пример за общност, която съхранява своята идентичност, въпреки предизвикателствата на времето и разстоянието:

"Впечатлява ме единството. Винаги банатските българи са били заедно. Винаги, когато нещо трябва да се направи, тази общност е обединена. Любовта към църквата, силната вярата и силното семейство е нещото, което ме впечатлява... "

Още за бита и културата на банатските българи преди и сега- в звуковия файл.
По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Комедията "И верният отговор е..." поставя важните въпроси с усмивка

Отговорите на големите житейски въпроси, представени със средствата на комедията и талантът на младите български актьори Луиза Григорова - Макариев, Боряна Братоева и Христо Пъдев, са събрани в спектакъла "И верният отговор е..." на режисьора Мартин Каров. На 5 март публиката във Видин ще може да гледа и да се забавлява с историята, която разказва..

публикувано на 19.02.25 в 14:00

"Български митове и легенди" представят с късометражни филми във Видин

Четири нови български късометражни филма, разкриващи дълбочината на българските традиции и култура, ще бъдат представени във Видин . Селекцията "Български митове и легенди" е на колектива на най-голямата мрежа за късо кино - "Кинематограф". Мисията на платформата е да популяризира късометражното кино и да го среща с по-широката публика, тъй като..

публикувано на 19.02.25 в 11:32

Гербът на Видин на 89 години

Преди 89 години на днешния ден Видин се сдобива с герб . Той е изработен по идея на тогавашния кмет д-р Бърни Бончев, който много искал Видин да има символ, който да обхваща целия облик на града и да го представя по най-добрия начин. Проектът на герба е одобрен на заседание на Общинския съвет на 18 февруари 1936 г. и се взема решение да бъде..

публикувано на 18.02.25 в 16:11

Видинският отбор по английска реч и дебати се отличи на състезание

Отборът  по английска реч и дебати  "BEST"   на ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин се завърна от зимното издание на състезанието с много отличия и награди .  Йоанна Иванова и Стефан Симеонов , от осми клас, спечелиха купата за първото място в категория "Начинаещи" и медали за шесто място в "Напреднали" на финалите:  "Аз и..

публикувано на 18.02.25 в 15:00

Зрелостници от Видин представят "Лентата на спомените"

Дванайсетокласници от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин организират изложба концерт "Лентата на спомените" . Идеята е на учениците, които искат да покажат своето развитие и израстване през годините и да си припомнят различните моменти от ученическия живот. Общо 21 са завършващите младежи в паралелка с профил "Музика и изобразително..

публикувано на 18.02.25 в 14:00

"Поезията на 90-те оживява" в библиотеката в Монтана

Прожекция на кратки поетични филми по стихове от 90-те години на български автори ще се състои днес, 18 февруари, от 17:00 часа в  Регионална библиотека "Гео Милев" в Монтана . Проектът се нарича "Поезията на 90-те оживява" и включва филми, които са съчетание на музика, визия и стихове на известни и любими български автори, разказва Мария..

публикувано на 18.02.25 в 13:00
Иван Попов

Четирима опълченци от с. Лик участват в Освободителната война

Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик. Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е..

публикувано на 18.02.25 в 08:46