Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

| Интервю
Банатски българи от с. Бърдарски геран
Снимка: bardarskigeran.eu



Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си говорим за банатските българи. Те са уникална българска общност, която се установява в областта Банат, разположена между днешна Румъния, Сърбия и Унгария, преди близо 300 години. 

Тяхната история започва с преселението им от Северна България през 18 век, когато след Освобождението на Австрия от османско владичество в областта Банат, много български католици напускат родината, търсейки сигурност и по-добър живот в териториите на Австро-Унгарската империя.

Банатските българи запазват езика и културата си, като и до днес говорят специфичен банатски български диалект, който е значително различен от съвременния български език. Този диалект съдържа много архаични форми и думи, които не се използват в България и има елементи, заети от немски, унгарски и румънски.

Банатските българи са предимно католици, което ги отличава от преобладаващото православно население в България. Тази особеност е играла важна роля за изграждането на тяхната идентичност и е довела до създаването на собствени църкви, училища и общностни събирания, в които те продължават да практикуват традициите си.

Те са запазили много от старите български обичаи, песни и танци, които предават на младите поколения. Празнуват традиционните български празници, като в същото време са повлияни от културите на страните, в които живеят. Например, често се организират фолклорни фестивали, където представят свои народни носии и танци, специфични за общността им. 

За Валери Тодоров, който е балетист от Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", съхраняването на обичаите, песните и танците на банатските българи е изключително важно. Той разпространява тяхната култура и приема това за своя лична мисия:

"Децата в Стар Бешенов учат български език от детската градина до 12 клас, помежду тях си говорят на банатски, на палкенски език, а с другите хора в Румъния, говорят на румънски, т.е. те владеят три, четири езика, плюс това и унгарски, защото те живеят точно до границата с Унгария. В днешно време езикът се е запазил и се поддържа основно в селата - там децата изучават палкенски език още вкъщи, там ги научават техните родители, баби и дядовци. Докато в България това нещо е забравено с банатския език. Не се говори, вкъщи не разговарят... 

Макар и исторически откъснати от България, банатските българи поддържат връзка с нея, като много от тях пътуват и се връщат към корените си. През последните години някои представители на общността дори се заселват обратно в България, основно в селищата на своите предци... Връзката на банатските българи е много по-силна към България, но малко позната е тази общност в България... ", разказва Валери Тодоров.

След преселването си в областта Банат, банатските българи изграждат едно общество, което си има своя кулинария.

"Също така техния фолклор е много близък до българския, но танците придобиват един европейски вид, защото пребивавайки в областта Банат, в тогавашната Австро-Унгарска империя, неизбежно те се променят и стават по-модерни, салонен тип танци". 

Бърдарски геран, Гостиля, Брегаре, Драгомирово и Асеново са населените места у нас, които усилено работят за популяризиране на банатския бит, култура и фолклор. Идеята на Валери Тодоров е чрез експозиции и създаването на нови танцови спектакли да помогнат на хората да вникнат в културата на Банат. Само преди дни в Професионална агро-техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров" в град Бяла Слатина бе подредена изложба "Банатските българи - Ваня Динова". 

Според Валери Тодоров банатските българи съчетават в себе си богатството на българската култура със специфични черти, присъщи на региона, в който живеят, и продължават да представляват ценна част от българското културно наследство. Това, което го впечатлява е, че те са пример за общност, която съхранява своята идентичност, въпреки предизвикателствата на времето и разстоянието:

"Впечатлява ме единството. Винаги банатските българи са били заедно. Винаги, когато нещо трябва да се направи, тази общност е обединена. Любовта към църквата, силната вярата и силното семейство е нещото, което ме впечатлява... "

Още за бита и културата на банатските българи преди и сега- в звуковия файл.
По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какво ни разказва "Пъстроликата река"

За какво друго да се говори във Видин, ако не за Реката! Може би когато си роден на брега на Дунав, няма как да не се чувстваш част от нея. Да я откриваш навсякъде около себе си и дори в себе си, всеки ден и да усещаш всички нейни проявления. Защото реката никога не е просто воден поток, не е просто естествено природно явление, което минава през..

публикувано на 23.05.25 в 17:10

Нов живот за старото желязо

Какво ще кажете за акула чук, направена от истински чук, нощна лампа от фар на стар велосипед и жп батерия или охлюв от забно колело?  За мнозина металните отпадъци са просто скрап. Нещо ненужно, което ще бъде намачкано и претопено. Но не и за Павлин Георгиев от Видин. От металните отпадъци той изработва различни чудати фигури и дори предмети,..

публикувано на 23.05.25 в 16:35

"Едно" на 23 май 2025 година

В поредно издание на "Едно" представяме събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин през месеца и отправяме покана за предстоящите.  През май в Центъра за социална рехабилитация и интеграция към фондацията отбелязаха важни дати. Беседваха за Деня на труда - 1 май. Говориха за Гергьовден, не само за християнския..

публикувано на 23.05.25 в 15:41

Шест котенца чакат своите осиновители

Камелия Илиева се грижи за безстопанствени кучета и котки. Отскоро е "приемна майка" и на котка с шест котета . Сега те са едни малки пухкави топки, но с лед като поотраснат, ще бъдат подарени на грижовни стопани. Мама котка също ще чака своя осиновител.  Камелия разказа за любовта към животните и грижата за тях: "Грижа се за животни,..

публикувано на 23.05.25 в 15:35

Първокласници от Видин участваха в конкурс "Красивите букви носят красиви мисли"

Първокласници във Видин изписваха красиво буквите от българската азбука в конкурс на Регионалното управление на образованието. "Красивите букви носят красиви мисли", казаха организаторите. Това е и мотото на конкурса, който се провежда по повод Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.  През цялата..

публикувано на 23.05.25 в 15:20

Кучешки разходки в парка - разрешено или забранено?!

Пролетта отдавна дойде. Времето, макар и непостоянно, все пак се затопли и дойде ред на приятните разходки в парка. Детските площадки се изпълват, пейките по алеите също, но наред с жителите на града, от разходка имат нужда и нашите четириноги приятели. Домашните любимци също се нуждаят от грижи, топлина и време навън. Редовната физическа активност..

публикувано на 23.05.25 в 15:19

В Пърличево и Гаганица ще облагородяват паркове

Община Берковица има 4 класирани проекта в Националната кампания "Чиста околна среда 2025 г.".  В рамките на Националната кампания, организирана от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ПУДООС под мотото „Обичам природата - и аз участвам“, бяха подадени 1158 проекта от цялата страна и след проведеното оценяване от специално..

публикувано на 22.05.25 в 16:43