Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

| Интервю
Банатски българи от с. Бърдарски геран
Снимка: bardarskigeran.eu



Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си говорим за банатските българи. Те са уникална българска общност, която се установява в областта Банат, разположена между днешна Румъния, Сърбия и Унгария, преди близо 300 години. 

Тяхната история започва с преселението им от Северна България през 18 век, когато след Освобождението на Австрия от османско владичество в областта Банат, много български католици напускат родината, търсейки сигурност и по-добър живот в териториите на Австро-Унгарската империя.

Банатските българи запазват езика и културата си, като и до днес говорят специфичен банатски български диалект, който е значително различен от съвременния български език. Този диалект съдържа много архаични форми и думи, които не се използват в България и има елементи, заети от немски, унгарски и румънски.

Банатските българи са предимно католици, което ги отличава от преобладаващото православно население в България. Тази особеност е играла важна роля за изграждането на тяхната идентичност и е довела до създаването на собствени църкви, училища и общностни събирания, в които те продължават да практикуват традициите си.

Те са запазили много от старите български обичаи, песни и танци, които предават на младите поколения. Празнуват традиционните български празници, като в същото време са повлияни от културите на страните, в които живеят. Например, често се организират фолклорни фестивали, където представят свои народни носии и танци, специфични за общността им. 

За Валери Тодоров, който е балетист от Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", съхраняването на обичаите, песните и танците на банатските българи е изключително важно. Той разпространява тяхната култура и приема това за своя лична мисия:

"Децата в Стар Бешенов учат български език от детската градина до 12 клас, помежду тях си говорят на банатски, на палкенски език, а с другите хора в Румъния, говорят на румънски, т.е. те владеят три, четири езика, плюс това и унгарски, защото те живеят точно до границата с Унгария. В днешно време езикът се е запазил и се поддържа основно в селата - там децата изучават палкенски език още вкъщи, там ги научават техните родители, баби и дядовци. Докато в България това нещо е забравено с банатския език. Не се говори, вкъщи не разговарят... 

Макар и исторически откъснати от България, банатските българи поддържат връзка с нея, като много от тях пътуват и се връщат към корените си. През последните години някои представители на общността дори се заселват обратно в България, основно в селищата на своите предци... Връзката на банатските българи е много по-силна към България, но малко позната е тази общност в България... ", разказва Валери Тодоров.

След преселването си в областта Банат, банатските българи изграждат едно общество, което си има своя кулинария.

"Също така техния фолклор е много близък до българския, но танците придобиват един европейски вид, защото пребивавайки в областта Банат, в тогавашната Австро-Унгарска империя, неизбежно те се променят и стават по-модерни, салонен тип танци". 

Бърдарски геран, Гостиля, Брегаре, Драгомирово и Асеново са населените места у нас, които усилено работят за популяризиране на банатския бит, култура и фолклор. Идеята на Валери Тодоров е чрез експозиции и създаването на нови танцови спектакли да помогнат на хората да вникнат в културата на Банат. Само преди дни в Професионална агро-техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров" в град Бяла Слатина бе подредена изложба "Банатските българи - Ваня Динова". 

Според Валери Тодоров банатските българи съчетават в себе си богатството на българската култура със специфични черти, присъщи на региона, в който живеят, и продължават да представляват ценна част от българското културно наследство. Това, което го впечатлява е, че те са пример за общност, която съхранява своята идентичност, въпреки предизвикателствата на времето и разстоянието:

"Впечатлява ме единството. Винаги банатските българи са били заедно. Винаги, когато нещо трябва да се направи, тази общност е обединена. Любовта към църквата, силната вярата и силното семейство е нещото, което ме впечатлява... "

Още за бита и културата на банатските българи преди и сега- в звуковия файл.
По публикацията работи: Соня Валериева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мирно! Идва армейски генерал

Задължителната казарма за мъжете в България е отменена от 2007 г., но мине се не мине известно време, все някой амбициозен политик, надъхан общественик или друг подобен кандидат за слава ще се сети да лобира за връщането ѝ. Зер останали сме беззащитни пред света, а той само това дебне. Пък и в казармата, видите ли, се ставало мъж. Там се..

публикувано на 14.11.25 в 17:05

"Мисия Коледа" подкрепя 1500 души в Северозапада

Неправителствена организация от Монтана стартира кампания „Мисия Коледа“ . В нея ще бъдат подпомогнати 1000 деца и 500 възрастни хора, самотни родители и семейства в затруднение от Северозападна България. Общините са партньори, като особено активни са Враца и Бяла Слатина. За реализиране на кампанията, организаторите от сдружение "Кауза..

публикувано на 14.11.25 в 16:24

Доброволци помагат в приюта за кучета във Видин

От Общинския приют за кучета във Видин призоваха доброволци да помогнат в грижата за животните. За седмици над сто души вече са се отзовали, каза директорът на общинското предприятие Ирена Владимирова. "Просто видях, че хората не знаят, че във Видин има приют, не е толкова популяризиран и това беше идеята да популяризираме Общинския..

публикувано на 14.11.25 в 16:15

Лъкът – стар приятел с "остър" характер

Лъкът се появява още през праисторическата епоха - преди цели осем хилядолетия! Най-старият открит лък е намерен в Дания - в едно блато! По-късно лъкът става и сериозно оръжие. В Египет стрелците били като днешните супер герои - винаги в целта! В Англия пък дългият лък от тисово дърво бил толкова прочут, че само като го видели, противниците..

публикувано на 14.11.25 в 16:05

Топи - как една малка намерена душичка промени цял дом

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една история, която започва тихо и обикновено – пред входа на една кооперация – но продължава като истинско домашно приключение. Наш гост е Ники Антов , а главната героиня е Топи – коте, което първо се появило като малка топчица с огромни уши.  Няма да разказваме всичко вместо него, но ще..

публикувано на 14.11.25 в 15:40

Деца от видинска детска градина започват деня с Кутия за добрини

Преподаватели и възпитаници на видинската Детска градина "Русалка" се включиха в инициативата "Маратон на добротата". Идеята е на автора на детски приказки и основател на платформата www.detskiprikazki.com - Виктория Петрова. Виктория е и майка на две прекрасни момчета на 2 и на 4 години. "Книжката Мечо и добрината обикалят гората" излиза..

публикувано на 14.11.25 в 14:52
Борислав Ванков

Борислав Ванков за проблемите на незрящите хора и за новите технологии

Проблемите, които срещат незрящите хора у нас и помагат ли новите технологии да се справят с трудностите:  по повод Международния ден на слепите, който се отбеляза през вчерашния ден, отговори на тези въпроси даде Борислав Ванков , гост в предаването "Заедно" на Радио ВИДИН. Той е от активните хора във Видин, но се налага и да се бори с..

публикувано на 14.11.25 в 14:46