Какво се крие в „Романът на една жена без качества“

„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и терзанията ѝ, която търси себе си, докато си мисли, че търси сюжет за бъдещия си роман. Тя ужасно много, страстно дори, желае да напише роман за каквото и да е. Само дето между домакинските и служебните ангажименти почти не ѝ остава време, пък и въобще не е сигурна дали я бива за нещо такова. А после става дори по-зле.

Това не е поредния чиклит, който ще отворите – не се заблуждавайте! Всъщност донякъде Ралица Николова е главна героиня в собствения си роман без да го превръща в автобиография. Самата тя определя историята като фикция с елементи на автофикция. Наред с автобиографичния момент тече втора сюжетна линия, която си е чистокръвно криминале, на моменти граничещо с абсурда. Точно като в живота!

Тя – героинята – е жена, която е уморена и отегчена до смърт от битовизма на ежедневието си, и отчаяно търси изход и вдъхновение за писане, а всъщност може би за живот. Търси го дори твърде упорито, независимо, че през цялото време е изпълнена с колебания и несигурност, а в главата ѝ е пълен хаос от мисли и въпроси. Понякога като че ли го намира, но май не е точно това, което търси, така че продължава, дори когато не е убедена, че има смисъл и желание да го прави. Въпреки всички трудности, спънки и колебания, дава мило и драго, за да напише тоя проклет роман, но не намира нито подходящ сюжет, нито подходящи герои, а междувременно от търсенето им се получава… роман.

Докато тя упорито преследва сюжета и вдъхновението си, оказва се, че сюжетът просто ѝ се случва, когато на пътя ѝ се появява Кръстникът. Но не Кръстникът на Марио Пузо, Марлон Брандо и Франсис Форд Копола, а брадатият чичо Любо – нейния си кръстник, някогашен приятел на баща ѝ, който по странен начин се оказва свързан с нея и семейството ѝ, въпреки че от години не го е виждала, но изглежда също така е свързан и с някои нейни познати, които не би трябвало да го познават. Чичо Любо започва да се появява и да изчезва както му скимне, и в крайна сметка се оказва така смайващо нереален, че неволно започваме да се чудим дали все пак не е пък съвсем истински. Той ту умира, ту възкръсва, веднъж е художник, друг път духовен гуру, трети път е клошар или политик, дори убиец.

И докато главната героиня се опитва да проследи обърканите нишки, свързващи чичо Любо, отчуждената ѝ майка, страстната почитателка на алкохола и нещо като поетеса Мина Белчева, една малко зловеща сектантска група във врачанско, която търси начин да си излъска кармата, и още неясно колко други подобни персонажи, романът започва да се пише сам. Въпреки перманентната неувереност на кандидат-писателката, въпреки пълната незаинтересованост на най-близките ѝ приятелки и въпреки вечните забележки на писателя Мишлен, който така или иначе, като един истински писател, май не одобрява никого, освен себе си.

„Романът на една жена без качества“ е в същността си опит да погледнем малко по-весело, с повече насмешка над себе си и над условностите в обществото, но и да започнем да си вярваме малко повече. Той е дебют за Ралица Николова като писател, написан в рамките на една година. Един своеобразен, малко объркан дневник на нейната героиня, която се лута между приятели, колеги, роднини, познати и непознати, взира се във всяко лице и ситуация около себе си, хвърля се в безумни понякога начинания и експерименти в търсене на този неуловим неин сюжет. Хванала за ръка читателя, тя сякаш припряно го влачи след себе си, показвайки му нагледно, че проклетия сюжет – ей нá – никакъв го няма, не че тя не го търси. А междувременно наоколо се случват абсурд след абсурд, най-вече с кръстника чичо Любо в главната роля, дори и когато самият той не е наоколо.

Ралица Николова е от Плевен, но работи и живее в София. Тя е журналист, специалист по обществени и бизнес комуникации, политолог, поет, майка на две момичета. Тя е всичко друго, но не и жена без качества, така че ако очаквате мрачно повествование, пълно с депресирани персонажи, „Романът на една жена без качества“ определено не е вашето нещо. Историята е пълна със свеж хумор, ирония и автоирония, както и влудяващо пъстра женска енергия. Това е разказ за силата на упоритостта и за страстното желание да напишеш книга, а всъщност за желанието просто да живееш, но да е смислено, вдъхновяващо и талантливо.