Да помечтаем с "10 чужди мечти"

Сборникът с разкази „10 чужди мечти“ на писателката и журналист Ралица Димитрова е от втория тип книги.

Всяка от десетте истории в него е като огледало, в което се отразяват различни човешки души - или може би различни аспекти на една и съща душа. Защото ние хората може да се различаваме по външен вид, но по душа се оказваме изненадващо подобни. Историите от сборника „10 чужди мечти“ разказват за десет мечти, които, точно като хората, колкото се различават една от друга, толкова си и приличат. Защото за каквото и да мечтаят хората, каквото и да ви говорят, истината е, че става дума за любов.

Ралица Димитрова вплита в разказите си темата за любовта в различни нейни форми - обичта към партньора, към приятеля, към детето, дори към непознатия. Защото любовта неизменно върви ръка за ръка с мечтите, независимо дали е възможна или не, споделена или не. А историите на Ралица Димитрова не са просто разкази за сбъднати или несбъднати мечти, за сбъдната или несбъдната любов. Те са размисли върху това какво означава да живееш за другия и заради другия, да поставиш чуждото щастие на първо място или да виждаш своето в някой друг без да изискваш от него нищо в замяна. Разкази и за самотата, която вместо да те срине, ти позволява да отвориш очите си за другите. И в крайна сметка - какви са последствията от всичко това.

Един от най-запомнящите се сред тях - „Подарък“ - разказва за дядо Янко. Самотно живеещ възрастен мъж, чиито синове от години са в чужбина. Но всяка сряда той получава по един подарък от тях и тези малки пратки, изпращани с любов и грижа, се превръщат в неговата нишка, свързваща го с външния свят. В негова утеха и символ на неразрушима връзка със синовете му, които иначе не са се обаждали от пет години. Разказът е простичък и топъл, напомнящ ни че понякога една чужда мечта се сбъдва чрез съвсем малък жест, а понякога малкият жест е мечта.

Истината е, че да осъществиш нечия чужда мечта е акт на любов и щедрост, каквито ние хората имаме нужда да проявяваме, но и че всяка такава жертва си има своята цена. И всъщност това е трудното. Защото докато не се нагърбим с нещо подобно, няма как да знаем колко дълго можем да носим чуждите очаквания и копнежи без да се изгубим. Няма как да знаем, дали чуждото щастие ще донесе радост и на нас самите или напротив - накрая просто ще се питаме: „А кога ще дойде и моят ред?“.

Неслучайно авторката е избрала именно тези истории. Зад всяка от тях стои нечие лице, нечий глас, нечий малък или голям живот, ако изобщо животът може да е малък или голям, когато за всеки от нас е единствен. Като журналист тя вероятно е срещала безброй съдби, които в последствие оставят по-дълбок или по-незабележим отпечатък в разказите ѝ.

В този ред на мисли „10 чужди мечти“ е и книга за отдаването и себеотдаването, за границите на себеотрицанието. Тя не дава отговори, но поставя въпроси - от онези трудни и интимни въпроси, които си задаваме само когато сме насаме със себе си.

Дали докато сбъдваш мечтата на някого, ти всъщност не сбъдваш някоя своя? Дали човек може да изгуби себе си, докато се опитва да осъществи чуждата мечта? До каква степен сме готови да жертваме собствените си копнежи и щастие? Може ли в края на краищата чуждата мечта да стане наша, докато просто се опитваме да зарадваме някого? Трябва ли мечтите да се споделят и защо? И най-важното - каква е истинската цена на сбъдването?

„10 чужди мечти“ е колекция от истории, която ни напомня по един деликатен начин, че най-голямото щастие често пъти е скрито в малките, невидими жестове. Провокира въпроси и откровения, желание да опиташ от същото, като направиш някого щастлив. Ралица Димитрова, с богатия си опит като журналист и писател, успява да създаде разкази едновременно дълбоки и достъпни, понятни за всекиго. Нейният стил е емоционален, без да става сантиментален, а всяка дума от сборника води към едно и също послание: Ако понякога се чувствате самотни, изоставени, объркани или малко тъжни, огледайте се! Може би някъде наоколо, може би изненадващо наблизо, ще откриете някого, който вече е започнал да сбъдва вашите мечти. Не за себе си, а за вас. И на всичкото отгоре това го прави щастлив.

Ралица Димитрова е завършила Българска филология в Софийския университет, с магистратура „Преводач - редактор“. Работи като журналист в няколко печатни медии. Освен журналист, тя е и автор на няколко книги, като част от тях е поредицата от детски книжки „Мъркозъбълите“, появила се благодарение на двамата ѝ сина Симеон и Борис.