На Световния ден на риболова: Една история за баланс, природа и страст

Кристиян Кабаджов: "Реката е моето място за презареждане"

публикувано на 27.06.25 в 15:30 | Интервю

Репортаж на Соня Валериева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В Световния ден на риболова ви срещаме с един човек, за когото риболовът не е просто хоби, спорт или начин за прекарване на свободното време – той е начин на живот, философия и източник на вътрешен баланс. Това е видинчанинът Кристиян Кабаджов – страстен спининг риболовец, чиято отдаденост към природата и водата вдъхновява всеки, който го чуе да говори за любимото си занимание. За него риболовът е нещо повече от хващане на риба – това е целенасочено и съзнателно сливане с реката, с природата, с ритъма на водата.

Историята му с риболова започва още от ранните му детски години. Още тогава, когато е едва на шест години, Кристиян хваща въдицата и тръгва по бреговете на реката, с баща си – също отдаден риболовец. Баща му не просто го учи на техники – той му предава уважението към реката, любовта към тишината и разбирането, че риболовът е и вътрешен процес. Годините минават, но именно тези моменти от детството остават дълбоко запечатани в съзнанието му и с времето се превръщат в основа на една трайна и силна връзка с природата

Макар и от малък да посещава водоемите, едва преди около пет години Кристиян решава съзнателно да се отдаде изцяло на това призвание. Тогава започва да се занимава сериозно със спининг, да инвестира време, усилия и средства, за да се усъвършенства, да разбере по-дълбоко динамиката на водоемите и поведението на рибите.

"Като малък не съм приемал така риболова. Вече в по-напреднала възраст започнах да обиквам Дунава, риболова и да го възприемам като едно от най-любимите ми хобита", разказва Кристиян.

Той практикува режима „хвани и пусни“. Toва е повече от практика – това е етичен принцип, който поставя грижата за природата на първо място. При този подход рибата се улавя, но след това внимателно се връща обратно във водата. Това не само предпазва популациите от изчерпване, но и изгражда уважение към живите същества и техните местообитания. Защо реката е мястото за презареждане на Кристиян и какво му дава спининг риболовът, това го попитахме:

Спининг риболовът е техника, която изисква не само търпение и постоянство, но и изключително внимание към детайла, аналитично мислене и най-вече – страст. Това не е риболов, при който просто чакаш – това е активно търсене, наблюдение, адаптация. Всяко движение на въдицата, всяко потрепване на примамката е част от една тиха, но напрегната игра между риболовеца и рибата.

"Спининг риболовът е малко по-интензивен риболов – трябва да търсиш рибата. Докато при фидер, с плувка или дънен риболов чакаш рибата да дойде при теб, то при спининга ние ходим да я търсим. Голямо ходене пада, голямо търпение се изисква. Другото, което е важно – спининг риболовът се практикува с изкуствени примамки като силикони (които наподобяват рибки), воблери, блесни, въртележки – това са основните примамки, с които ловим. При спининг риболова ние търсим хищни риби – като щуки, распер, бели риби и т.н."

Риболовът е много скъпо хоби, казва Кристиян.

"Екипировката е една от най-важните неща, особено за зимата. Първо, това са очилата – за да те предпазят от нараняване при захвърляне на примамка, след което стигаме до ботуши, гащеризон, чанта, в която да си държиш всичките тези изкуствени примамки, клещи – с които да захващаш рибите, защото щуките имат много остри зъби и могат да те наранят, кеп също, елек, в който можеш да си държиш ножички, влакно и т.н."

"Реката е моето място за презареждане“, казва Кристиян.

„Там намирам тишина, която не мога да чуя никъде другаде. Това не е просто почивка – това е възстановяване на ума и духа. Влизаш в ритъма на природата, започваш да мислиш по-бавно, но по-дълбоко. Всичко излишно отпада, оставаш само ти, водата и усещането за нещо истинско.“

Тези думи казват много. Те разкриват не просто отношението на един човек към риболова, а дълбоката му нужда от свързване с природата и със себе си. За Кристиян риболовът не е самоцел, а процес на уравновесяване и лично презареждане – нещо, което всеки от нас търси по свой начин.

За него това не е бягство от реалността, а завръщане към най-чистата ѝ форма. Днес, когато отбелязваме Световния ден на риболова, обръщаме внимание на хора като Кристиян, чиято връзка с реката е дълбока и лична.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

На Световния ден на риболова: Една история за баланс, природа и страст

Кристиян Кабаджов: "Реката е моето място за презареждане"

Галерия

Румен Джагаров: Архитектурата като изкуство и мисия

Японска философия за живота и любовта в романа „Преди кафето да изстине“

Светът е по-хубав, когато се усмихваме

Историята на камилите Аладин и Самир

Симеон Матев: Обстановката в момента е зимна

От Горни Лом до Манила: Мечтата на Венислав Антов, която стана реалност

Открива се груповият лов на дива свиня

За БНР

Радио Видин