През пролетта човешкият организъм преживява период на адаптация от зимните климатични условия към пролетните, променя се цялостния начин на живот. Това е и времето, в което се обострят хроничните заболявания. Стомашно-чревният тракт през пролетта се пренастройва към предстоящите промени в менюто и увеличаване приема на растителна храна. Възможните проблеми и стомашни неразположения коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Чанка Михайлова от Клиниката по гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник Болница „Токуда".
„Въпреки, че пролетта е чакан и обичан сезон, хроничните храносмилателни проблеми се обострят. Причините са няколко: преминаваме от по-мазни меса, консервирани продукти през зимата, към плодове и зеленчуци, които са богати на фибри. Важно е да се знае, че здравословният хранителен режим не е универсален. Принципно фибрите се приемат като много полезни за храносмилането, но при хронични заболявания на храносмилателния тракт, какъвто например е гастритът, те по-скоро водят до проблеми и обострят гастритните изяви при тези болни. Други причини за обостряне на храносмилателните проблеми са свързани с адаптацията на организма. Променя се времето, вегетативната нервна система отговаря на този стимул, съответно се повишава стомашната секреция и най-често се обострят гастритните изяви“.
По време на Великденските пости хората включват в своето меню салатите, листните зеленчуци, копривата, лападът, както и оранжерийните зеленчуци, плодовете. Други се опитват да се хранят здравословно и освен пресните зеленчуци залагат на ядките, варивата.
Д-р Михайлова посочи, че гладуването само по себе си не е особено подходящо за храносмилателния тракт. Постите влошават тези оплаквания, именно поради повишения прием на зеленолистни зеленчуци. Те съдържат много фибри и целулоза, които водят до повишена киселинност в стомаха.
През пролетта се наблюдават и оплаквания, свързани с киселини, подуване на корема, парене, запек, газове, тежест при хранене. По думите на д-р Михайлова много хора страдат от подобни оплаквания, които е възможно да бъдат свързани, както със смяната на сезоните, така и с други причини. „Ако в продължение на 2-3 месеца са налице подобни оплаквания, които са свързани със силни болки в епигастриума, киселини, гадене, повръщане – трябва да се потърси лекарска помощ. Има различни видове заболявания на храносмилателния тракт. Възможно е да е нещо съвсем безобидно, но с една адаптирана терапия и хранителен режим, проблемът може да се овладее бързо и лесно. Но е възможно зад тези оплаквания да е налице нещо по-сериозно като заболяване, което трябва да се консултира с лекар и да се предприемат навременни мерки“.
Други фактори, които допринасят за по-голяма чувствителност на стомаха през пролетта са и вирусните инфекции, характерни за сезона. Не е са особено препоръчителни разтоварващите диети за хора, които имат заболявания на храносмилателната система, по-скоро диетичен режим. Храненето да бъде често, но по малко, което е златен стандарт на поведение при тези заболявания. „Винаги през пролетта човек иска да отслабне, да влезе във форма след зимата, но рязкото гладуване и диетите обикновено водят до проблеми и обостряне на хроничните заболявания на гастроинтестиналния тракт. Храненето трябва да бъде разнообразно, да няма крайности, да се обръща внимание на всеки един симптом. Да се избягва употреба на алкохол, цигари, пържени храни“.
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
Д-р Нейко Нейков е невролог в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Завършил е МУ – София през 2011 г. Професионалните му интереси са в областта на доплеровата сонография, нарушения съня и бодърстването, интервенционалната неврология, синдроми на централна и периферна болка, множествена склероза,..
Д-р Борис Илчев е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..
Дъжд
Дъжд / Сняг