Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На война само по пола - дебютен ливански филм на София "Менар-фест"

"На война само по пола"
Снимка: www.menarfest.com


"Войната говори твърде дълго, чухме нейните истории - сега е време да чуем историите, които ни разказват Любовта, Изкуствата, Музиката.... а не политиката"  В уникалната атмосфера на посланието от този дебютен ливански филм, а оттам  в историята и настоящето на Ливан, сега ни потапя интервюто, което Ирина Недева направи с младия ливански режисьор Джо Бу Еид.

Преди звука на войната чуваме токчетата на високи, елегантни женски обувки в ярко червено. Този звук се откроява въпреки църковната камбана, тих, но ностойчив той се промущва през ушите ни, и войната...остава далеч. Ливан - 1982 г. - отново разстърсен от вълните на гражданската война, която започва през 1975г. и  до 1990 води наброява 120 000 убити,  20 000  безследно изчезнали, и близо 800 000 ливанци - емигранти. Една дълга война... вътрешна и външна. Война, която избухва заради преместването на въоръжените отряди на ООП през 1970 г. Война вътре в Ливан, в която се оказват замесени всички външни сили -на съседните Йордания, Сирия, Израел.... Да се надява човек покрай тракането на оръжия да чуе тракане на точкетата на дамски обувки прилича на абсурд. Но не и според Джо Бу Еид - режисьорът.....заченат в същата тази 1982г... когато Израел бомбардира Бейрут заради паластинската заплаха идваща от Ливан.

На английски заглавието на филма е "С токчета на война" казва Джо Бу Еид - режисьорът на най-гледания филм в Ливан за 2013г., отличен с наградата “Talent to Watch” на престижния филмов фестивал във Вашингтон, ДС. В английския израз се крие още едно значение - "На ръба на война", а ако го четем буквално и през френски превод стигаме до парадокса "да воюваш с обувки с високи токчета", нещо като войната на жените. Джо Бу Еид допълва, че българският варинат "на война само по пола" е също интересно хрумване на фестивала "Киното на Близкия Изток и Северна Африка" организиран от сдружение "Позор". Филмовият фестивал се провежда в София през февруари 2014г. за шести породен път. 

За Джо Бу Еид това е ключът към неговите търсения. Неговата амбиция е да накара войната да заглъхне и да отстъпи място на любовта. Защото любовта е способна да обяви война на войната.
 "Опитах се да накарам войната да замълчи. Да дам шанс любовта да говори повече. Това е филм за любовта повече отколкото за войната, особено като знаете, че действието се развива през 1982г. по време на израелската инвазия в Бейрут".

Режисьорът си познава историята на Ливан. А ние можем да проверим в дебелите книги. Войната в Ливан започва като вътрешна гражданска, но прераства и в междусъседска след убийството на израелския посланик в Лондон през юли 1981г. Тогава Израел започва операцията "Мир за Галилея", начело с тогавашния министър на отбраната Ариел Шарон - израелският политически и военен лидер, с когото светът се раздели само преди седмица....

Това не е просто филм, базиран на истинска история. Това е историята на зачеването на самия режисьор: "Това е историята на моите родители. Всеки познава детското нетърпение да реконструира историята на родителите му, довела до неговото зачатие...Детето, което толкова настойчиво иска да присъства някак, макар и невидимо на сватбата на неговите родители...детото което иска да си представи или да присъства на първата им целувка, на първите мигове на тяхното съприкосновение... за това е филмът ми..." споделя Джо Бу Еид който е роден през 1983 година. "Само малка част от моето поколение са израснали  в една къща,точно заради войната, и заради непрекъсната промяна на градовете, точно заради бягството от продължителната гражданска война. Почти никой няма образ на роден дом в главата си". Точно затова филмът "На война само по пола" се опитва да възстанови образа на изгубения роден дом: "Опитах се да възстановя този изгубеният си роден дом, изгубената си родина.....LOST HOMELAND... и да го трансформирам в една поетична приказка".

Историята на самия Джо е точно такава. семейството на неговата майка е от светски настроени християни-католици. Те се евакуират от Бейрут в село в къщата на християни-маронити, където единият син учи за монах. Майката на Джо се влюбв в младия мъж. Чувствена, прекрасна, съблазнителна, тя го отвоюва от войната, от църквата, от консервативното му семейство, което гледа с недоверие към наемателите от Бейрут заради техните светски левичарски нагласи. "Може би Западът мисли, че основният ни проблем е съжителството на християни и мюсюлмани. Но това не е така. Даже и двама души да са от една и съща вяра, ако имат различни политически възгледи- леви или десни - това може да породи конфликт".

Малките проблеми под масата са по-важни за разбирането на Ливан ни казва Джо Бу Еид и допълва: "В Ливан няма черно-бяло. Няма добро и лошо ясно отделени. Всеки знае, че даже да вярва в нещо и в него може да има нещо грешно. Историята ни също е такава. Като гледаме последните 30 години - едни и същи са проблемите....". "Това не е точно война - но не точно и мир".  

Според Джо Бу Еид ако беше чиста война щеше да има ясен край, промяна, революция, връщане към нормалност. Докато в Ливан е друго: "Живеем ден за ден, мислим, че всичко е наред, но всеки месец има убити". Като при атентатите неотдавна. Този полу-мир, полу-война е проблемен според режисьора. Това е заплахата за цветовете на Ливан, нашествие на полутоновете, нашествие на мръсно-сивия цвят на войната.  А на въпроса на Ирина Недева къде младият режисьор вижда заплахите за ливанското общество в ливан днес  - опасява ли се от пренос на конфликтите от Арабската пролет, от сирийската драма, от полестинската драма, от Израел, от Йордания,  от Хизбула, режисьорът отговаря: " Честно казано от моята гледна точка, моите опасения не са свързани нито със Сирия, нито с Израел,нито от Иран,  нито със Съединените щати, Която и да било "Велика сила" не може да навреди толкова на Ливан, колкото самите ние вътре в Ливан, ако позволим разделението да ни обхване. Единственият ми страх днес е свързан с разделението между сунити и шиити, между християни и мюсюлмани, между самите християни, защото християните са разделени наполовина политически, едната половина са с шиитите, другата половина са със сунитите. Това може и да пази равновесието, но ако разломът между шиити и сунити стане по-дълбок тогава може да стане по-лошо, отколкото е".

Защо обаче въпреки всичко това младият ливански режисьор е оптимист за бъдещето на Ливан чуйте от интервюто на Ирина Недева с Джо Бу Еид в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Камерен ансамбъл "Силуети" кани най-малките на спектакъл-концерт "Шарената книжка"

Тази събота, последно за тази година, камерен ансамбъл "Силуети" и Сити Марк Арт Център в София ще представят своя спектакъл-концерт "Шарената книжка". Това представление е специално подготвено за бебета и най-малки деца, както и за техните родители. Те ще могат да чуят класически пиеси от Моцарт, Шуберт, Брамс, Сен-Санс, Корсаков, Прокофиев,..

публикувано на 18.12.24 в 12:35
One Day Less във фотосесия на Уша Цонкова за албума

One Day Less написаха втора глава от музикалната си история с албума "Хартиени цветя"

С албума си "Призми", който издадоха преди година и половина, One Day Less дадоха категорична заявка за енергията, стила и начина, по който решават да изразяват себе си. Неслучайно се определят така - "Ние сме алтърнатив рок банда, създадена през 2020-та. Мечтаем, дори когато спим! Пишем историята си и я споделяме с вас." Силно вдъхновени от..

публикувано на 15.12.24 в 14:00

Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти откри изложба във Враца

В Етнографския музей във Враца през седмицата беше открита изложба с творби на занаятчии от Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти. Поводът за изложбата беше празникът на св. Спиридон, който се приема за покровител на занаятчиите. Задругата отбелязва този ден, откакто е основана преди пет години, посочи председателят на..

публикувано на 15.12.24 в 07:37

Детско-юношеският ансамбъл "Нашенчета" отбеляза 65 години от създаването си

В Плевен с голям празничен концерт отбелязаха 65 години от създаването на Детско-юношеския ансамбъл „Нашенчета“ при Центъра за работа с деца. Магията на фолклора показаха над 100 деца на сцената на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“. Хор, оркестър и танцов състав - през тези 65 години хиляди плевенски деца са запалени и за цял живот..

публикувано на 15.12.24 в 07:06

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В деветото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Слушателката ни Виолета Кръстева от Плевен, която спечели билети в томболата на “Каста дива“, споделя впечатленията си от рецитала на оперната прима Соня Йончева в партньорство с пианиста Малкълм Мартино,..

обновено на 12.12.24 в 19:04
 Ния Иванова, Никола Стоянов-Ник, Диан Илиев и Борис Лапшов

Приятелите на Дени за Фондация "Денислав Тодоров" и за каузата да развиваш таланта си

В навечерието на най-светлите християнски празници – Рождението на Божия син, в "Нощен Хоризонт" говорим за семейството, децата, обичта и топлината . Как да подарим щастие на едно дете, как човек може да мисли с радост за другия въпреки болката си и как тъгата може да роди усмивка? Млади хора са се заели с организацията и провеждането на..

публикувано на 12.12.24 в 15:55
Проф. Владимир Аврамов

Спомен за проф. Владимир Аврамов

Навършиха се 115 г. от рождението на проф. Владимир Аврамов - голямо име в българската музикална история: цигулар, дългогодишен ръководител на прочутия струнен квартет „Аврамов“, носещ неговото име, изкючителен педагог, създал и възпитал поколения наши известни цигулари. Владимир Аврамов е роден на 3 декември 1909 г. в София. Учи цигулка при..

публикувано на 11.12.24 в 18:23