Традиционното дайре от Галиция по калдаръмите на Пловдив - Pandeireteiras sen Fronteiros събра погледите на пловдивчани и гости

Пълното ни име е Пандеретейдас сен Фронтейрос . Пандеретейда е жена която свири на тамборин, на български казваме дайре. И сме без граници защото такава е идеята. Обичаме да пътуваме по света и да учим от чуждите култури, взимаме вдъхновение и идеи. Ние сме група от млекари, правим сирене в нашия роден град в северна Испания, в Галиция - след работа свирим на тамборини, вид дайрета...идваме всъщност от различни градове в провинция ла Коруня, от цяла Галиция, но имаме и хора извън Галиция също така. Да, това е нашият начин на живот... не е просто хоби.харесва ни да сме така облечени. Така са изглеждали нашите баби и дядовци, така изглеждаме и ние. Така се обличаме защото искае да пазим традициите. Преди това всеки от нас си имаше собствен стил на живот и различни професии, но откакто се срещнахме през 2014 започнахме да живеем така. Наистина сме нещо като голямо семейство, комуна може да кажете.

Как решихте да дойдете в Б-я и по-точно в Пловдив?

Искахме да опознаем България. Знаехме, че в Б-я има стара традиция в правенето на сирене. Имате хубаво сирене и богата култура.

Знаете ли, че Пловдив е Европепйска стлица на културата?

Не знаехме преди да дойдем тук в Пловдив. Но намираме, че това е прекрасно.

Попитах Аточа дали са се запознали с българската фолк лорна традиция?

Да, да... запознахме се с хора, които я познават добре. А пък Шуршу, един от основните певци в групата се вълнува и от еврейската музикална традиция. И той знае някои сефарадски песни, които са били записвани в България и това беше и това е другото важно нещо заради което сме тук. И тук и в софия срещнахме и местни музиканти.   

 В разговора се намесва и Шуршу.

 Шуршу е Жоро, нещо като Георги на нашия език в Галиция, допълва той.

Колко важно е хората да танцуват и всичко да е на улицата?

Много е важно, когато свирим на улицата или на сцена се опитваме да предадем щастието, което ние самите изпитваме. Обичаме хората да танцуват и самите ние понякога танцуваме.

Днес Пандеретейдас сен Фронтейрос (Pandeireteiras sen Fronteiros) тръгват обратно към Испания, но няма да се приберат веднага на  север в родната Галиция. Отиват в Андалусия, защото за тях пътуването на музиката е най-важното нещо в живота.