Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преслав Гайдарски: Българското училище изостава в модернизацията си

Все още у нас се смятат за иновации неща, които са остарели технологично

Образованието трябва да се отвори за новите технологии, които са навсякъде около нас. На снимката: Фестивал за 3D рисунки в Русе.
Снимка: Община Русе

„Все още в българското училище за иновация се смята да се работи на проектор с мултимедийни презентации. Дори не навсякъде има интерактивни дъски, докато това нещо вече от много години не е иновация, не е иновативен или интерактивен метод на преподаване. Нашите връстници, на нашите деца, в други държави отдавна вече работят с роботи, с 3D принтери, обучението е електронно, домашни не се носят в тежки раници.“ Това каза в предаването „Преди всички“ директорът на Сугестопедичния център в Плевен Преслав Гайдарски.

"Сугестопедия център" - Плевен е организатор на кръгла маса, посветена на образованието през 21 век през погледа на дигиталните деца. За събитието са поканени учители, родители, училищни директори, неправителствени организации, читалища и представители на бизнеса. Центърът работи от около година с деца на възраст от 7 до 14 години и се опитва да въвежда нови иновативни модели.

Почитатели на хартиеното кубче и на кубчето от 3D принтера

Преслав Гайдарски даде пример с две кубчета, еднакви по размер и цвят – едното изработено от хартия, с ножица, лепило и тиксо и друго – появило се чрез 3D принтиране. Едното изработено от него, а другото – от сина му, който е ученик в 7 клас.

„Дигиталните деца живеят в един нов свят и са много по-напред от своите преподаватели и своите родители и затова се получава тази огромна разлика и това неразбиране между деца и родители, между деца и учители. Защото едните живеят в т. нар. 3D свят, виртуален свят, виртуална реалност, а другите са все още на хартията, лепилото и тиксото“, коментира Преслав Гайдарски.

На кръглата маса представители на информационни учебни сайтове ще демонстрират възможността за по-лесна работа на учители, родители и деца, уточни той.

Не трябва да се страхуваме от технологиите

Крайно време е да направим един отбор, който да работи в името на нашите дигитални деца, посочи Гайдарски, според когото вече виждаме технологиите навсякъде около нас, но не ги прилагаме в образованието.

„Всичко е въпрос на желание и на воля, на стремеж да не се противопоставя миналото на бъдещето. Ние трябва да разберем, че без хартията и лепилото не можем, както не  можем и без 3D принтера. Не е толкова въпрос на пари, по-скоро въпрос на страх от учителите да предложат тези нови методи на преподаване и да разберат, че новите технологии не пречат, не изместват техния учебен процес и тяхната основна и главна роля във възпитанието на детето.“

Войната между новото и старото не е продуктивна

Не трябва да има война, не трябва да има отричане на новото и на старото, а всички трябва да работим заедно да се осигурят необходимите средства за оборудването на училищата със съвременни технологии, смята Преслав Гайдарски.

„Нашият център е много добър пример за това как работи миналото с настоящето. При нас педагозите са до 29 години, имаме в същото време консултанти учители, които са с по 30 години стаж. Синхронът е напълно постигнат.“

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20