"Репортери от миналото време" е книгата, която дългогодишният журналист Йосиф Давидов дойде да представи в България. Работил дълги години във вестник „Труд“, сътрудник на програма „Хоризонт“, отразявал събития от най-горещите точни на света, в момента той живее в Испания и работи за едно от най-влиятелните издания за българите там - "Нова дума".
Книгата е издадена върху вестникарска хартия, защото авторът искал дори формално да прилича на отминалото време.
"Живеехме в друго време. Дигиталната ера промени профила на днешните репортери. Ние работехме повече с факти, днес се работи повече с думи - истински или лъжливи. Ние работехме в една обстановка на блоково разделение на света, работехме в една идеологическа война, която се водеше, но мисля, че повечето от българските репортери, особено в печатните медии, се опитвахме да бъдем максимално обективни - говоря предимно за международните репортери, да запознаем българската общественост с малко познати събития, факти, хора от целия свят. Основната разлика между репортерите от "миналото време", както го нарекох, и репортерите от сегашното време, са по-скоро технически, формални", коментира пред "Хоризонт" Йосиф Давидов.
Чичко Гугъл като Дядо Мраз вади от чувала всичко
„Представяте ли си да отидете някъде и да няма Гугъл, да няма интернет връзка – сателитна, да няма телефон? Да има дни, седмици, месеци ровене в Националната библиотека, справочници, стари вестници? Нещо, което днешните колеги за един час го вадят от чичко Гугъл, който като Дядо Мраз вади от чувала всичко."
Добрият репортер и тогава, и сега трябва да бъде малко луд, смята Йосиф Давидов.
"Репортерите от миналото време бяха хора упорити, знаещи, т.е. подготвени и малко авантюристи", прави опит за колективен портрет той. „Откакто съществува репортер, хроникьори са ги наричали навремето, трябва да умее да гледа, но и да вижда, да слуша, но и да чува, и съвестно, без да променя това, което е видял, чул, да предаде. Днес на пръв поглед е по-лесно.“
Давидов цитира легендарен австралийски репортер - първият чуждестранен журналист влязъл в Хирошима след погрома от ядрената бомба. В Пекин, през 1972 г. той му казва: „Репортерът е като мост, който предава събития, факти, хора от едната страна на реката. Другата страна е, грубата дума - потребителят, публиката: читател, слушател, зрител. Ако мостчето е като тези азиатските мостчета, въжени, по такова мостче трудно може да минава една хилава информацийка, но ако мостът е железобетонен, със сериозни основи, стабилен, по него можеш да прекараш дивизии от информация.“
Сегашната журналистика твърде много анализира
За Йосиф Давидов българската журналистика сега залита в подминаване на информационните жанрове. "Имам предвид собствената информация, репортажа, интервюто. Забелязвам, че повечето колеги се хващат с аналитичните жанрове - коментар, статия, есе, няма нищо лошо, но информационните жанрове са тези, които карат читател, зрител, в случая слушател, да мисли. Моята задача не е да му формирам мнение, моята задача е да му покажа фактите, а той да си формира мнението, докато аналитичните жанрове формират мнение", подчертава Йосиф Давидов.
Вестникът на българите в Испания "Нова дума" е основан от Богдана Мараджийска преди 18 години. "Междувременно аз работих, след като закриха кореспондентския пункт на БТА, 12 години за една испано-немска агенция, с която обикаляхме света и правихме икономически приложения за отделни държави, които публикувахме в големи немски издания, американски издания от типа на "Ню Йорк таймс, "Уошингтън пост", френски - "Льо Нювел икономист". И когато агенцията фалира, Богдана ме покани да работя при тях. Бях много щастлив, много доволен, че мога да напипам пулса на българите в Испания", споделя още журналистът Йосиф Давидов.
Навремето той не е събирал своите публикации, но майка му грижливо правела това и когато починала, открили стотици запазени публикации, които Йосиф Давидов получил в кашон в Мадрид.
За тези и други любопитни детайли от битието на журналиста в миналото - слушайте в звуковия файл.
През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...