Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отвъд азбучното познание за празниците

Изследователи от БАН събраха мозайка на българските празници и обичаи

Традиционната култура на фолклорния човек в огледалоно на днешния ден

Фрагмент от корицата на книгата

Доц. Вихра Баева и доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН са автори на "Голяма книга - Българските празници и обичаи". В нея те са събрали и описали популярно ключови ритуали от обредната ни система и символното им значение.  

В появата на книгата има неслучайна случайност, разказа в предаването "Нощен хоризонт" доц. Баева, която дълго е обмисляла създаването на подобна книга, но все не оставало време. Докато се появила покана на издател да се напише подобен сборник, ориентиран и към по-младата аудитория с популярно представяне на темата.

Зад книгата стоят знания, наблюдения и опит, трупани в продължение на 20 години.

Доц. Тончева преди време е написала книгата „Традиционни празници на българите“, посветена на празниците и обичаите, но тя била по-кратка и предназначена за българите в чужбина. „Беше българо-чешко издание, по покана на една българка, омъжена за чех в Прага. Имат сдружение, неправителствено, което работи за българите в Чехия.“ Тогава Веселка Тончева замислила подредбата така, че книгата да бъде семейно четиво.

Какво стои зад календара на фолклорния човек

Календарът, който използваме в съвременността, се различава от календара на фолклорния човек, изтъкна доц. Вихра Баева.

„Прието е вече в съвременния свят новата година да започва на 1 януари, но в традиционната култура началото е малко по-рано: около зимното слънцестоене. Има един дълъг период, който носи този смисъл – на началото, на новото, което започва. Някъде Игнажден може би бележи началото на този период и стига чак до Водици, до Йордановден, когато свършва този преход – от старата към новата година, който е свързан с това особено време на късите дни, дългите нощи, представата, че слънцето е слабо, че силите на доброто са уязвими, че отвъдното и демоничните сили могат да нахлуят в човешкия свят.“

За съвременния човек книгата е като наръчник

Затова авторките се ориентирали към модел, който да е по-практичен за съвременния човек, за да я използва като наръчник.

Доц. Вихра Баева

„За фолклорния човек времето е един безкраен цикъл, който се повтаря периодично и реално няма начало и край. Някак животът на човека е включен в големия кръговрат на природата и на вселената. И по този начин самият човек преживява себе си като вечен – дори когато свършва неговият личен живот, продължава животът на неговите наследници. Мъртвите предци са също част от семейството и по някакъв начин продължават да живеят. Тоест, това е по-философски възглед за времето“, коментира доц. Вихра Баева.

Хората сякаш не си дават сметка за точното значение на думите празник и делник, отбеляза доц. Веселка Тончева.

„Делникът - с делата, с работата – наистина традиционният човек е работел. Работата, свързана със земята, с животновъдството – тя е абсолютно обземаща всичкото време и пространство на човека. Докато празникът е да влезеш в друг ритъм. Излизаме от ритъма на всекидневието и влизаме в един друг – празен, празничен.“

Зад завесата на символите

Доц. Баева и доц. Тончева са развили идеята да обяснят символното значение на определени образи, свързани с дадени празници и обичаи. „Аз дълго време като изследовател съм се занимавала със значението на образите и на символите. Те са като един своеобразен език, който върви паралелно с другото слово. Когато човек се вгледа в тях, може да научи много за смисъла на ритуалите и за значението на съответния празник. И сме се опитали да вдигнем завесата пред неизкушения читател и да го въведем в този интересен свят на образи и символи.“

Доц. Веселка Тончева

Този подход дава повече в разказа, той дава други хоризонти за опознаване на обичайната ни обредна система, подчертава доц. Тончева и уточнява, че за създаването на текстовете са ползвани както архивни материали и сборници за народни умотворения като съкровищница, но са се доверили и на своя теренен опит. „Тоест, празниците и обичаите са разказани през нас.“

„Когато човек попадне на съответния образ – самодива, чумата, водата, огъня, коня, мечката, символиката на кръста – някак си наистина картината става много по-богата и по-интересна.“

Отвъд познатите, азбучни неща за един обичай, авторките са подбрали богата палитра, за да разкажат за всеки един празник.

Цялото интервю е в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анна Малешкова

Поредицата "Бесарабски хроники" с нов том - "Следа в историята"

Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии.  Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..

публикувано на 08.02.25 в 06:15

Момчил Искренов: Кафето е ритуал, културата и удоволствието за сетивата

Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..

публикувано на 08.02.25 в 06:15

Росен Гацин: От февруари започва новият цикъл на стопанската година

На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители.  В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството.  На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..

публикувано на 02.02.25 в 10:24

Музиката на акордеониста Исус Ангелов прави хората щастливи

Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..

публикувано на 02.02.25 в 06:16

Ротари клуб интернешънъл помага на децата с онкологични заболявания

Членовете на Ротари клуб интернешънъл в България помагат на децата с онкологични заболявания, за да бъде изградена фотоволтаична централа, която да захранва с електроенергия възстановителния център в село Опицвет. На 7 февруари клубът празнува 20 годишнината си. Ротари Интернешънъл е международна неправителствена организация с нестопанска цел за..

публикувано на 02.02.25 в 06:02
Георги Лушнарев - народен певец

Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов

Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов. Роден е в Севлиево.  Борис Машалов е четвъртото от шестте деца на Елена и Никола Машалови – честни и трудолюбиви хора, водили нелек живот за да прехранват голямото си семейство. Това ги принуждавало да се местят в различни населени места, докато накрая майката Елена продава..

публикувано на 02.02.25 в 04:48
Красимир Мартинов

"Радио България" на БНР с подкаст за православните ни общини зад граница

От 31 януари 2025 г. тръгва първият по рода си подкаст за българските православни църковни общини зад граница – „Мост на вярата“. Идеята е на екипа на програмата за чужбина на Българското национално радио (БНР) - „Радио България“ и се осъществява в сътрудничество с Българската източноправославна епархия на в Западна и Средна Европа. „Мост..

публикувано на 02.02.25 в 04:38