Страхът е съвсем нормален, когато има катастрофична ситуация или криза на хоризонта, коментира пред "Хоризонт" Мая Михайлова, клиничен и консултативен психолог.
„Всъщност ни заплашва инфекциозно заболяване, което се разпростира много бързо, съответно хората не могат да реагират адекватно. И когато ние сме много в страха, обикновено изпадаме в по-тежки форми, каквато е паниката и генерализираната тревожност. Тогава реакциите са доста хаотични, както е презапасяването, свалянето на човек от метрото заради кашлица. Идеята на страха е да си подсигурим адекватна сигурност и защита. Как става това? Ще търсим разумните форми. Защото когато сме в неразумните форми на страха, обикновено правим доста неща, които водят до психологична "зараза" или "вирус". Което не е в наша полза, а може да ни разболее.“
„От моя опит с тревожни хора не мисля, че информацията им носи успокоение или някакъв вид сигурност и защита. Напротив – хората, които са тревожни, които страдат от генерализирана тревожност, от обсесивно-компулсивни разстройства, от по-хипохондричния спектър, те допълнително си създават една тревожност и могат да тръгнат допълнително по доктори и прегледи, което ще доведе до риск на разпространение на коронавирус. И то именно защото психичните им проблеми много се обострят в такива кризисни моменти. Идеята е да запазят спокойствие и да не четат много източници, защото това вкарва "вируса", психичния, много по-дълбоко в тях“, коментира специалистът.
Към страховете на хората не бива да се подхожда със снизхождение и критика, а по-скоро с по-мека грижа, разбиране и топлота, смята Мая Михайлова.
„Аз четох доста напоследък в социалната медия Фейсбук, където всички се осведомяват, какви сме овце, какви сме паникьори, че се поддаваме на дезинформация. Да, поддаваме се, защото не сме много зряло общество. Светът акцентира много върху силата, развитието, икономиката и технологиите и забравя за човешките емоции, забравя за емоционалната интелигентност. Там кога ще се ограмотим?“
Страхът е нормална човешка емоция, ние се раждаме със страха си – бебето изплаква, защото не знае какъв свят ще го посрещне, допълва Мая Михайлова. Страхът става нездрав, когато не е посрещнат добре. „Става страх от самия страх. Става тази дифузна тревожност, която се развива в човека – не знаеш откъде е тази опасност."
В момента светът е много егоцентричен, мислим главно за себе си, а грижата за другия куца, казва още Мая Михайлова.
Бедствието е вид напомняне, че не сме безсмъртни, посочи още психологът. „Че имаме нужда да си помагаме през цялото време. Не трябва да се случват събития, за да тръгнем да се лекуваме, а можем да си помагаме на душата превантивно, да се ограмотяваме за човешките емоции и какво те ни казват за нас самите.“
В момента под заплахата от коронавируса поведението ни напомня това на хора с паническо разстройство, казва Мая Михайлова.
„Когато се преодолее първоначалния шок, ще намерим добра енергия и разум да се справим. Не без помощ. Ние сме свикнали все да сме силни и да не търсим помощ, но помощта е нещо много ценно да преминем от шока към една по-адекватна реакция. Да не останем после в депресията.“
Цялото интервю с Мая Михайлова, както и мнението на доц. Михаил Околийски, чуйте в звуковия файл.Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..