Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преподаватели искат задължително обучение по хуманитарни науки в университетите

Връчване на дипломите на студенти по право в Народното събрание
Снимка: БГНЕС

Има разминаване между Министерството на образованието и науката и Сдружението на университетските преподаватели по философия за средствата, чрез които да бъде решен проблема с образованието на студентите по хуманитарни науки.

Представители на просветното министерство смятат, че това е възможно да се изпълни чрез убеждаване на ректорските ръководства в необходимостта от обучение на студентите по хуманитарни и социални науки.

"Като се основавам на своя опит обаче, аз смятам, че по-ефективно средство за постигане на целта е създаването на нарочен подзаконов нормативен документ, който да регламентира обучението по хуманитарни, социални, стопански, правни науки, както и това по чужди езици и спорт", заяви в предаването "Хоризонт до обед" проф. д-р на философските науки Добрин Тодоров, основател на Сдружението на университетските преподаватели по философия в България.

Тодоров смята, че държавата в лицето на МОН ще изпълни дълга си на регулатор в сферата на висшето образование като въведе минимални държавни изисквания, гарантиращи задължителното обучение на всички студенти по общообразователните предмети в образователно квалификационната степен бакалавър и регулираните професии в степента магистър.
Сдружението настоява да се обособи самостоятелен общообразователен сегмент в учебните планове на всички специалности, който да включва 6 модула от дисциплини и да се определят конкретни цели на обучението по всеки от тях. Организацията предлага да се определи минимален хорариум на всеки един модул.

"Предлагаме шестте модула да включват следните групи - първата хуманитарни науки, втората - социални, третата - правни, четвъртата - стопански, петата - чуждоезиково обучение, шестата - физическо възпитание и спорт. Като предлагаме минималният брой учебни часове на първите четири модула да бъде 30, на чуждите езици - 120, физическото възпитание и спорта - 240, както вече е фиксирано в Закона за спорта, където колегите по спорт сепаративно решиха своя проблем и направиха обучението по спорт задължително", допълни проф.  Тодоров. 

Тези часове ще формират 13% от стандартния хорариум на една бакалавърска програма. Според проф. Добрин Тодоров това няма да доведе до натоварване на учебната програма.

"За всяка една от групите са посочени поне по два типа или вида знания или умения, те са традиционни - да кажем за философията и изграждане на широк личен светоглед, развиване на логическото мислене, умение за критическо възприемане, разбиране, изразяване на теории и принципи и така нататък. За социалните науки - изграждане на способност за изразяване на собствено мнение по проблеми от обществен и етичен характер, при правните науки - способност за административно управление на сложни професионални дейности, при икономическите науки - умения за поемане на отговорност при вземане на решения, сложни условия при влиянието на различни взаимодействащи си и трудно предвидими фактори, при чуждоезиковото обучение - изграждане на умения за пълноценно общуване на някои от най-разпространените европейски езици", обясни преподавателят.   

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Софийският университет „Св. Климент Охридски

Петър Николов: Хуманитарното знание не е на бунището

Ще бъде ли отчетена и спряна дехуманизацията на висшето образование в Стратегията на висшето образование и в Националната карта на висшето образование, които се подготвят след приемането на поправките в Закона за висшето образование? Сдружението..

публикувано на 16.03.20 в 12:25
ВИЖТЕ ОЩЕ

КАТ-Кюстендил с писма до службите, имащи отношение към безопасността на движението

Над 100 сигнала и писма прати от началото на годината КАТ-Кюстендил до общините и служби, имащи отношение към безопасността на движението по пътната мрежа в региона за бърза реакция и отстраняване на нередности и проблеми, казаха от Областната дирекция..

публикувано на 12.06.25 в 09:55
Пятрас Аущрявичюс

Пятрас Аущрявичюс: В Литва 55% не одобряваха еврото, сега 71 на сто са "за"

"Призивите за референдум за приемане на еврото ми изглеждат много популистки. Те водят до разделение на страната и носят несигурност. Не мисля, че България има нужда от несигурност." Това казва в интервю за БНР литовският евродепутат от "Обнови..

публикувано на 12.06.25 в 09:25
Весислава Танчева

Весислава Танчева: Темата за еврото беше напълно пометена от социалната драма

"И докладът за еврото, и позатихващата еуфория от еврото, и позатихващите протести срещу еврото бяха напълно пометени от социалната драма , от историята със социалните домове за възрастни хора във вече няколко града и села в България и дали това е..

публикувано на 11.06.25 в 17:24
Ремонт на столичната улица

Продължава реконструкцията на столичната улица "Опълченска“ в София

Повече от 10 месеца продължава реконструкцията на столичната улица "Опълченска“ в участъка между булевардите "Сливница" и "Тодор Александров“. Все още няма официална информация кога ще бъде пуснато автомобилното движение, макар че изглежда участъкът..

публикувано на 11.06.25 в 16:02
Бранислав Сланчев

Бранислав Сланчев: Калифорния издържа всички "червени" щати

" Тръмп иска Калифорния да се подчини на федералната власт ". Това заяви пред БНР Бранислав Сланчев , университетски преподавател от Калифорния: "Калифорния е не само най-богатият щат, но и е основата на федералната система , която в момента е..

публикувано на 11.06.25 в 14:48

Как да си разрешим почивка и как да си върнем вкуса на живота?

Животът тече на бързи обороти и едва смогваме да изпълним всички задачи . Влизаме от роля в роля - ту на работа, ту у дома и навсякъде имаме нещо несвършено, което не търпи отлагане. Плановете винаги са свързани с още натоварване, грижа за близките,..

публикувано на 11.06.25 в 10:49
Лидия Шулева

Лидия Шулева: Проблемът с хосписите е в хората, които предоставят тази услуга

"Не знам дали изобщо трябва да се правим на изненадани за разкритите "домове на ужасите" . Това подчерта пред БНР  Лидия Шулева , бивш социален министър: "Не е далеч времето, когато трябваше да изгледаме един друг филма на ужасите, наречен..

публикувано на 10.06.25 в 13:42