Зад кулисите на Златния фонд на БНР

Над 900 хиляди архивни единици съставляват безценното богатство на архивите на Радиото. Една лента има 80 минути. Архивните единици на самия Златен фонд са между 20-30 хиляди. Те се пазят безсрочно.

Архивният фонд има пет отдела, Златният фонд е един от тях. Началото му не е еднозначно маркирано във времето. За начална дата на работата на фонда се смята ноември 1957 година, когато е заведен първият запис в документалната книга: реч на Георги Димитров по случай настъпването на 1946 година. Реално отделянето на записи започва много преди това. До 1948 година е имало около 50 ленти.

Идеята, че Радиото трябва да има архиви, е на Сирак Скитник. „Златен фонд по принцип е понятие за банки и социални фондове, но някой го е наложил навремето и може със същия успех да се казва и Платинен фонд“, обясни в предаването "Нощен хоризонт" Антон Митов, директор на Архивния фонд на БНР.

И до днес в Златния фонд се записват всички заседания на Народното събрание и речите на ръководителите на страната. Сега се записва и ежедневна хронология, свързана с развитието на епидемията от коронавируса.

Една част от лентите се намират в хранилището в сградата на БНР. Оригиналите се пазят при много специални условия в лентохранилище в базата в Боровец. Те тепърва се прехвърлят на други носители и се цифровизират. От година работи информационен отдел за метаданни, където няколко души се занимават с цифровизиране на архивите. Процесът на цифровизация ще отнеме минимум 8 години, уточни Антон Митов.

Българско хоро на чешки капелмайстор е най-старият запис, съхраняван в Златния фонд. Записът е на плоча, издадена в Хановер пред 1897 година, отбеляза Милена Кондева, ръководител на екипа на Златния фонд.

Сайтът „Архивен фонд на БНР“ е видим за потребителите от август 2017 година. Съдържанието е групирано в няколко категории – „Времена и хора“, „Музика“, „Култура“ „Радиотеатър“ и „Спорт“. В специална категория „БНР през годините“ се представят емблематични предавания от радиоефира и фотогалерии, които връщат към миналото на Радиото.

Меглена Димитрова отговаря за сайта. Тя открои като интересна поредица „Гласът на нобелистите“ – повод да се разкаже за личности като Борис Пастернак, Ромен Ролан, Александър Солженицин, Пабло Неруда… Използват се предстоящи годишнини за представяне на определени личности на сайта.

„Ние публикуваме звукова илюстрация. Не публикуваме целия запис, а малка част от него и малка част от общия обем записи, с които Златният фонд разполага. Зад всяка публикация стои сериозна редакторска работа, свързана с проучване на наличните архивни единици – звукови, снимкови, текстови“, обясни Меглена Димитрова пред "Хоризонт".

„Работата ни предполага и директно общуване с наследници, ученици и роднини на хората, за които пишем. По този начин ние създаваме една жива връзка и контакт с тях, а те от своя страна ни предоставят снимки или допълнителна информация“, допълни тя.

Инициативата „Изпрати запис“ е друг начин да се обогатява Архивния фонд на БНР. Тя дава възможност на всеки, който разполага с ценни аудиозаписи или фотографии, да ги сподели с фонда.

Когато пристигне запис, екипът на Златния фонд го описва по минути. Приоритет в последните години са интервютата, посочи Милена Кондева. „Да се опише през няколко минути за какво се говори в този запис, съдържанието се разкрива, попълва се специална бланка – документален паспорт. Всеки запис е съпроводен с такъв документален паспорт.“

От години е запазена традицията да се предоставя не обработен, а суров вариант на записите.

Цялото интервю на Пламена Бачийска с Антон Митов, Милена Кондева и Меглена Димитрова слушайте в звуковия файл.