Може ли Covid-19 да доведе до революция в социалните жестове

В Туитър ръководителят на Световната здравна организация написа, че сега предпочита да поздравява с ръка на сърцето, а представител на доставчик на здравни услуги посрещна с лакът подадена от президента Доналд Тръмп ръка. В годината на Covid-19 „новото нормално“ преобрази и начина ни на общуване.

„Отдаваме физическия жест на това как определена личност се отнася към нас. Това ние наричаме метавъзприятие,” казва д-р Джулиана Шрьодер, професор по организационен мениджмънт към Факултета по бизнес към Университета "Бъркли".

Едно от изследванията на д-р Джулиана Шрьодер показва, че човек, който се ръкостиска, има добри намерения към вас, кара ви да се отнасяте по-отзивчиво в контекста на преговори.

В момента съветът към хората е да не се здрависват и вместо това да показват знака за мир, да си поставят ръка на сърцето, да помахат или да използват лакти. Това ли е краят на ръкостискането?

"Това, което открихме е, че ритуалите, които са били налагани в обществото в продължение на дълги периоди от време, трудно отшумяват. Те се превръщат в навик в съзнанието на хората, така че в много различни ситуации е почти автоматична реакция да се протегне ръка при първа среща. Може и да се получи с тези алтернативи, които споменахте - да приемат значението на ръкостискането и да служат като заместител, но може и да отнеме доста време за подобна подмяна на ръкостискането. Хората могат да продължават да го правят, защото забравят, защото тези жестове нямат същото значение за тях…Не изключвам период на неловкост, в който да не се знае как при общуването да се изпратят същите сигнали“, коментира Джулиана Шрьодер.

Подобна неловкост се очертава по време на бъдещи лидерски срещи. Вземането на важни политически решения без кадри с усмивка и силно ръкостискане изглежда немислимо.

„Проведохме експеримент за това. Казахме на участниците да казват, че са болни. "Много съжалявам, не мога да се здрависвам, защото съм болен". Това беше преди коронавируса. Смятам, че определено хората могат да се извинят и да кажат, че не се чувстват комфортно и да предложат алтернатива като докосване по лакътя или друг жест. Но това, което открихме е, че дори да имаш легитимно извинение да се здрависаш, човекът насреща се чувства неприятно, така че това е неизбежно да се случи“, разказва Шрьодер.

В преходния период в търсене на нов ритуал д-р Шрьодер казва, че за да е успешен, процесът трябва да тръгне отгоре. Силните на деня застават зад жест, останалите започват да имитират и така до момента, в който самите ние оказваме натиск на ближния да приеме новия жест. Този жест, обаче трябва да отговаря на определени условия.

„Жест с качества на ритуал е обвързан с формалности - трябва да се извърши по правилния начин всеки път. Има определен брой характеристики, които са специфични, разпознаваем е. И, разбира се, трябва да е значим. Може би ще е лесно да е значим, защото ще "наследи" значението на ръкостискането, но пък например една усмивка няма да е достатъчна, според мен. Усмивката не е като ритуал, защото около нея има доза неяснота. Потупването с лакти изглежда несериозно и неофициално. Не мога да си представя жест, който да заеме мястото на ръкостискането", подчертава д-р Джулиана Шрьодер.

Няма единодушие по въпроса за произхода на здрависването. За някои един от първите записи е на ръкостискане между асирийски и вавилонски лидер в средата на девети век преди новата ера. Други пък твърдят, че жестът се е появил с цел да се покаже на човека срещу нас, че не носим оръжие.