Арменците честват големия християнския празник Успение Богородично

Денят, в който арменците почитат Божията майка, е един от петте големи за общността празника, сред които Великден, Рождество Христово, Кръстовден и Вартавар - празникът на водата.

"При нас, арменците, този празник има две същности - езическа и християнска. Езическата съвпада с древноарменския празник на плодовете, посветен на богинята Анахид като майка на природата, остатък от който езически празник е традицията да се освещава гроздето, която традиция е пренесена и в празника Успение Богородично", разказа Кусан Хадавян, свещенослужител в Арменската апостолическа православна църква "Света Богородица" в София.

Традицията повелява първото грозде, което се яде за годината, да е осветеното, което се раздава след църковната служба, обясни Елиза Нишанян, член на Софийския клон на арменската благотворителна организация "Хом".

"Както Света Богородица е майката на всички ни, така и гроздето се счита за царица на всички плодове. От осветеното грозде се занася в дома и това грозде се раздава между членовете на фамилията“, допълни Нишанян.

Неизменна част от празника е раздаването на курбан, наречен мадах, който се приготвя от жените от общността предходния ден. Според арменската традиция след всеки от петте големи празника вярващите отбелязват задушница и отдават почит към паметта на починалите. Заради пандемията от Covid-19 част от обичаите тази година няма да бъдат изпълнени. Както на Великден, така и днес празничната литургия беше предавана онлайн.

Ако българите се запознаят с миналото на арменците заселници, ще почувстват, че сякаш препрочитат историята на своя народ, смята Кусан Хадавян. 

"Измежду всички малцинства, живущи на територията на България, може би арменците най-близко стоят до българите - главно с две неща. Защото и ние сме християни и другото, което е, че през вековете и ние сме имали сходна историческа съдба, и ние сме били близо 6 века под робство, подобно на българския народ."