"В България все още няма гореща линия за обслужване на глухи хора в случай на пандемия", каза пред БНР Ашод Дерандонян, фондация "Заслушай се". По думите му този казус предстои да бъде решен:
"Приема се Закон за българския жестов език, който трябва да влезе в сила от началото на 2021-ва година". Той уточни, че преди второ четене на закона от общността на глухите са внесли предложения към народните представители и предстои тези искания да влязат в закона.
Ашод Дерандонян изказа очакване със Закона за българския жестов език нещата да бъдат по-добре регламентирани.
Той заяви, че при заразен с Covid-19 глух човек трябва да има осигурен жестов преводач, но понеже не може да присъства на живо, затова най-добре е да има видеовръзка с жестов преводач:
"Познавам глухи хора, които преминаха през заразяване с коронавируса. Конкретен пример мога да разкажа от "Пирогов", където беше приет глух човек. Там случайно е имало медицинско лице, което е дете на глухи родители, и е съдействало за жестов превод. По принцип, в нито едно лечебно заведение в страната няма осигурен видеожестов превод, за да се съдейства на глухите хора".
По думите му видеожестовият превод още не е навлязъл и не е регламентиран в България и изрази надежда със Закона за жестовия език да се регламентират услугите, свързани с жестовия превод:
"Глухите хора нямат абсолютно никакви услуги чрез жестов език в момента. По време на пандемия такива решения липсват. Не бяхме подготвени за пандемията".
Дерандонян обясни, че глухите хора общуват предимно със съобщения с личните си лекари.
"Основен източник на информация за глухите хора е жестовият превод на новините по телевизиите", посочи още Дерандонян.
Интервюто на Снежана Иванова с Ашод Дерандонян в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Хората с лош и неадекватен досег до основни информационни източници стават много податливи на конспиративни теории за коронавируса" , каза пред БНР Юлияна Методиева - създател и главен редактор на сайта "Маргиналия". Тя обясни, че глухите хора не..
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди,..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото..