"В България все още няма гореща линия за обслужване на глухи хора в случай на пандемия", каза пред БНР Ашод Дерандонян, фондация "Заслушай се". По думите му този казус предстои да бъде решен:

"Приема се Закон за българския жестов език, който трябва да влезе в сила от началото на 2021-ва година". Той уточни, че преди второ четене на закона от общността на глухите са внесли предложения към народните представители и предстои тези искания да влязат в закона. 

Ашод Дерандонян изказа очакване със Закона за българския жестов език нещата да бъдат по-добре регламентирани.

Той заяви, че при заразен с Covid-19 глух човек трябва да има осигурен жестов преводач, но понеже не може да присъства на живо, затова най-добре е да има видеовръзка с жестов преводач:

"Познавам глухи хора, които преминаха през заразяване с коронавируса. Конкретен пример мога да разкажа от "Пирогов", където беше приет глух човек. Там случайно е имало медицинско лице, което е дете на глухи родители, и е съдействало за жестов превод. По принцип, в нито едно лечебно заведение в страната няма осигурен видеожестов превод, за да се съдейства на глухите хора".

По думите му видеожестовият превод още не е навлязъл и не е регламентиран в България и изрази надежда със Закона за жестовия език да се регламентират услугите, свързани с жестовия превод:

"Глухите хора нямат абсолютно никакви услуги чрез жестов език в момента. По време на пандемия такива решения липсват. Не бяхме подготвени за пандемията".

Дерандонян обясни, че глухите хора общуват предимно със съобщения с личните си лекари.

"Основен източник на информация за глухите хора е жестовият превод на новините по телевизиите", посочи още Дерандонян.

Интервюто на Снежана Иванова с Ашод Дерандонян в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.