Европейската прокуратура е в процес на организация и структуриране. В регламента е предвидено всяка държава членка на Европейския съюз да излъчи двама или повече кандидати. Броят на делегираните от отделните държави прокурори се определя с одобрението на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши след консултация с националните органи. Общо делегираните прокурори ще бъдат 140 и това е свързано и с определен бюджет, който Европейската комисия предоставя на Европейската прокуратура, обясни Теодора Георгиева.
От тези 140 десет български прокурори ще работят по конкретните дела. Георгиева пък е част от колегия от 22 прокурори (излъчени от всички включили се в системата на Европейската прокуратура държави), които ще наблюдават и направляват работата на разследващите прокурори.
Страната ни няма да разполага с максималния брой прокурори, уточни тя.
„Румъния ще има 20 или 25, Италия също ще има около 20. Да речем, че сме по средата. С двама прокурори са държави като Естония, Люксембург, Финландия. Словакия има 7-8, Хърватия мисля, че също ще бъдат с двама.“
Важен въпрос, свързан с началото на дейността на Европейската прокуратура, е информационната система за управление на делата, която трябва да осигурява достъп на прокурорите до бази данни, включително на ОЛАФ, Европол, до националните бази данни, подчерта Теодора Георгиева пред БНР.
„Българските делегирани прокурори няма да работят дела, свързани с българската прокуратура, въобще български национални дела“, посочи Георгиева.
Делата ще се разпределят на случаен принцип между 15 различни камари, всяка от които се състои от трима прокурори от различни държави плюс европейския прокурор, който наблюдава това дело, поясни Теодора Георгиева.
„Делата на всички държави ще минат през всички тези хора. Не е възможно да има вмешателство, което да не бъде установено, да не си проличи“, коментира Теодора Георгиева.
Изрично е предвидена и възможността да се изземват дела и да се предоставят на други прокурори.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Моделът "Кой" продължава да се утвърждава . Имаме силни съмнения, че Делян Пеевски упражнява натиск и търговия с влияние през бюджета на страната ...
Ясно
Разкъсана облачност