Обществена трапезария изхранва ежедневно християни и мюсюлмани

Когато трапезарията отваря през 2002 година, интересът към нея е изключително голям.

„Започнахме с 50-60 човека, с деца, имахме бездомни хора. Постепенно кухнята се разрасна, до 120 човека стигнахме. Давахме им обяд – първо, второ, трето тогава на тоя етап“, спомня си  съпругата на отец Боян Саръев – Красимира. Тя е главният организатор и двигателят на социалната дейност към църквата.

В началото използвали финансова подкрепа от социалното министерство и помощ от общината. Сега трапезарията работи и се издържа самостоятелно. Има една готвачка, която приготвя топъл обяд всеки ден, пет дни в седмицата.

„Кюфтета сос, дроб сарма, боб яхния. Даваме закуски, сладки, сухи пасти, хляб. Много са доволни, че вземат от тук храна. И през студените дни, и през топлите дни…“. 

Работещите в трапезарията познават по име всеки потребител на услугата. Повечето са възрастни хора от Кърджали и близките населени места, с ниски доходи, които нямат помощ от близки и не могат сами да си приготвят храна. Един от тях е Митко Ставрев. Посещава трапезарията от 10 години. Идва всеки ден.

„Благодарни сме на тоя стол тук, че ни хранят. На попадията, на свещеника“. 

Всеки, който има нужда от топла подкрепа, е добре дошъл, казва презвитера Красимира и уточнява – никого не са върнали. Разчитат на собствената си помощ и на финансовата подкрепа от спонсори.

„Има хора, които даряват непрекъснато продукти. На този етап вече не ползваме от две-три години помощи от социалното министерство, защото там е голяма бумащина и няма кой да се занимава. Помощи получаваме и от чужбина. На този етап имаме средства да храним хората“, допълва Красимира.

„Имало е такива моменти – вече свършват средствата и пак се явява. Господ ни праща пак някой дарител. Даряват средства и не сме затваряли трапезарията 19 години“, прави равносметка тя.

Освен топла храна, църквата „Успение Богородично“ осигурява и подслон за бездомници. Тази година няма нуждаещи се.

„Ако дойде някой, няма да го оставим, ще намерим място къде да го подслоним“, уверява съпругата на отец Саръев.

„Докато ние с отеца сме тука и сме живи и здрави и можем да поддържаме трапезарията, ще я има тази трапезария. Вече след нас който дойде, дано да я продължи.“