Да си играеш и с огъня, и с конструктора

Последна проверка на строя, напрегнато очакване и... „Огън!”. Да започнеш война е престъпно лесно, да я изведеш докрай – нечовешки трудно, а да я пресъздадеш от първата до последната минута в стоп моушън анимация само с частите на любимия конструктор... Сами преценете що за постижение е това.

Епохални моменти от Първата и Втората световна война, въздушен огън, пиратски ръкопашен бой, дори най-елементарно разпердушинване на пейнтбол. 19-годишният Джордан Дъренбъргър от Мисури, САЩ вдъхва живот на разнообразни батални сюжети с пластмасови тухлички като създава свой военен свят, претворявайки най-вълнуващите, но и най-тъжните страници от историята по начин, който никак не ни натъжава, а просто ни кара да му свалим шапка.

Освен че си играе с впечатляващи микроиграчки, направени от самия него, Джордан вече е превърнал хобито си в бизнес. При това достатъчно успешен, за да се издържа от него. Важно е обаче не дали прави пари от конструктора, а дали пази непокътнато удоволствието просто да си поиграе. Отговорът е 100% положителен, а „Изотопия” се увери лично като преодоля разстоянието и часовата разлика и улови Джордан за интервю.

Началото на историята води към детски спомен: „Първото си LEGO получих, когато бях на шест или на седем. Взе ми го баба. Това се случи доста отдавна, но от тогава до днес съм обсебен от идеята да строя различни неща. Още си пазя стария конструктор, нищо, че е на години, и си го ползвам почти всеки ден.”

Днес ползването включва специални визуални ефекти, музика и сериозно постпродукционно изпипване на късометражните филмчета. Джордан прави всичко сам – на ръка и на компютър. Самоук е, просто съчетава две любими занимания – киното и историята: „Когато бях по-малък, се размотавах с разни камери, както и с конструкторите, и идеята просто ми хрумна. Погледнах в интернет и разбрах, че има много други хора, които правят същото. Започнах да гледам видеа и да се уча как да стана по-добър. Така стигнах до нивото, на което съм сега. Практика, това е. Както и много време и търпение, предполагам.”

И наистина – нивото, на което е Джордан сега, е доста високо. Видеата му имат милиони гледания и най-вече положителни коментари. Последното е посветено на прословутата битка при Вердюн. Дълга и кървава, тя започва на 21 февруари 1916 г. и завършва на 18 декември. Сами се досещате, става дума за Първата световна война. Едни срещу други се изправят французи и германци, като загубите от всяка страна са по няколкостотин хиляди души. След 10 месеца пейзажът около Вердюн е променен завинаги. Девет села са напълно разрушени.

В тази битка за първи път масово се ползват леки картечници, пушечни гранати, огнехвъргачки и химически снаряди. За пръв път и оперативното прегрупиране на войските се случва с помощта на автомобилен транспорт.

За Джордан възстановката на военните действия при Вердюн не отнема чак десет месеца. Конструираната битка той харесва доста и отличава сред останалите си анимации: „След нея съм доста впечатлен от себе си”, споделя той през смях.

Иначе сред любимите му е и анимацията, посветена на битката при река Сома, също във Франция, която прави преди година. Бойните действия се развиват на север от 1 юли до 18 ноември 1916 г. Това е една от най-мащабните и скъпоструващи битки в Първата световна война. Целта й е да отдалечи германските сили от битката при Вердюн. Затова Съюзниците опитват да си пробият път през германската гранична линия при реката. В крайна сметка по брой жертви битката при Сома надминава вердюнската.

Историята помни и не отмива като речна вода най-страшните уроци. Може би затова и войничетата на Джордан наистина кървят – между окопите, в битка на палубата на кораб или някъде в Дивия запад. Джордан признава: думата, която се чува най-често във видеата му, е: „Огън”.

Но 19-годишният американец не си пада по насилието, просто обича историята. Вдъхновяват го всякакви исторически филми и книги. Оставя се на моментното настроение и пресъздава битките без конкретен, стриктен план. „Обикновено между идеята и осъществяването й има два месеца. А от снимките до завършеното видео има между месец и два. Така че си отнема доста време”, обяснява Джордан и подчертава: най-трудната част е монтажът. „Но той не трае най-дълго. Най-дълго се занимавам с анимирането. То обаче е доста проста работа, когато му хванеш цаката. Виж, понякога монтажът може да бъде сложен. Гледам видеата пак и пак, за да преценя дали искам да добавя специални ефекти или специфична музика и звуци.”

Всяко видео завършва с историческа част, в която Джордан разказва какво се е случило. Старае се да бъде максимално точен в информацията, а и в самата възстановка. Убеден е, че точността не може да бъде 100%. След като пусне ново видео, получава съвети и коментари – какво е пропуснал или пресъздал погрешно. Но полага усилия да работи възможно най-достоверно, защото видеата му гледат основно тийнейджъри. Джордан се е насочил към тях и се опитва да им даде адекватно представена информация: „Надявам се това да ги накара да се заинтересуват от историята”.

А интерес към работата на Джордан има от цял свят. Това му помага да разрасне хобито си в работа. „Имам и спонсори, както и сайт, на който хората могат да си поръчват предмети от видеата”, споделя той. Оказва се, има достатъчно голям глад за минитанкове и всякакво друго микроскопично снаряжение от конструктор. Поръчките към онлайн магазина вече са толкова, че бързо изчерпват част от наличните предмети.

Някои в нета си търсят готови миниоръжия за възстановки. Джордан обаче създава дизайна, изучавайки исторически документи и изображения. Поръчва само основните конструктивни части и оставя всичко друго на таланта и търпението. „Затова ги продавам, защото вече съм ги създал покрай видеата”. Клиентите му са от Китай, Япония, Южна Корея, САЩ, Великобритания.

И все пак – Джордан няма да продаде всичко: „За предметите за продажба си поръчвам специално части. Така че имам достатъчно материал и за миниатюрите, които продавам, и за тези, които ще останат за мен. Не ги смесвам. Пазя повечето от малките машини, които съм създал за видеата, както и по-стари, прашни конструктори, които не са с най-добрия търговски вид.”

Иначе можете да му пишете какво точно искате да направи в минивариант. Самият той помни със задоволство работата си по част от военните първопроходци: „Пресъздавал съм първите танкове във военната история въобще. Това си беше дълбоко потапяне в историята – как са измислени танковете и как са внедрени на бойното поле. Наистина е много впечатляващо как първите танкове са станали оперативни. Гледах как са ги използвали, какви техники за зареждане на оръдията са прилагали, как са преминавали през окопи или по мостове.”

Джордан знае, че има да учи още много: „Не съм учил много за българската история, но съм изучавал историята на съседни държави. Например Сърбия, България граничи със Сърбия, нали така? Както съм чел за Австрия и Германия. Не съм учил много за Източна Европа, но ще стигна и до там. Има толкова много за научаване, не можеш да обхванеш всичко.”

А докато учи, Джордан гледа хем да се забавлява, хем да изкарва пари. На 19 вярва, че това може да бъде занимание за цял живот: „Ще ми се да се захвана по-сериозно с продажбата на предметите, които съм създал, а да правя видеа от време на време. Просто е ужасно трудоемко да ги заснемеш.”

Освен че е трудно, е и доста самотно занимание, но Джордан гледа да развлича ума си по време на снимки с музика и подкасти. Обича класически кънтри и рок хитове и често си пуска песните на John Denver, Merle Haggard, Creedence Clearwater Revival и Led Zeppelin.

А вие можете да си пуснете интервюто в звуковия файл, за да се пренесете на бойното поле под режисурата на Джордан Дъренбъргър.

Снимки и видеа: Джордан Дъренбъргър