Наскоро там германец и неговата приятелка българка са открили магазин. Насред няколко вида българска ракия, мастика, вафли, сухи пасти и други родни благини, посетителите посреща Ларс Петерман - усмихнат чистокръвен германец от провинция Мекленбург-Предна Померания.
Ларс е от Нойбранденбург в Североизточна Германия. Като младеж заминава Берлин, където работи в супермаркети и малки магазинчета, а през последните години в Лайпциг - във фирма за доставка на пици.
В България сме свикнали почти на всеки ъгъл да има денонощен магазин за сладки и солени неща, алкохол, цигари, кафе и други. В Германия не е точно така. Българският магазин в Лайпциг работи до късно за немските стандарти - до 22 ч. Преди той да отвори, най-близкият нашенски магазин е бил на 150 км от Лайпциг.
Зад идеята за българо-германското начинание стои едно добро приятелство с Кристина от Варна. Срещнали се покрай работата в пицарията.
„Разбирахме се много добре на работа, беше ни приятно, срещахме се и извън работа в почивните дни. Създаде се едно искрено, хубаво приятелство между нас. Така се запознах и с българската кухня.“
„Една вечер, докато бяхме на работа, беше миналия декември, Кристина ме попита - искаш ли да отвориш с мен магазин? Аз отговорих веднага - да! Тя ми каза, че желанието ѝ е да отвори магазин за български стоки в Лайпциг, защото тук няма такъв. Има толкова много българи и много хора, които са пътували в България, интересуват се и пазят добри спомени за това.“
И така в магазина вече има два вида ракия - кайсиева и гроздова, както и няколко вида българско вино.
Вече са поръчани и скоро се очаква да има български колбаси, сухи мезета, лютеница, българско кисело мляко, сирена, замразени кебапчета, кюфтета, наденици, консерви и сладкиши.
Преди зареждането Ларс Петерман и Кристина Кръстева са направили проучване сред част от българската общност. Двамата са разпитали своите български клиенти какви продукти и от кои марки харесват и предпочитат. Засега най-много се харчат сладките неща и алкохолните напитки.
Германското небце най-добре и приятно реагира на българското овче сирене, споделя Ларс. Хората обаче искат да са информирани преди да се насочат към нещо непознато, затова двамата с Кристина обмислят да напишат описания на немски език на продуктите в магазина.
„Това, което най-много ми липсва от България, е пресният чесън със зелените стръкове. Тук никъде няма такъв. Има пресен чесън, но само долната част, без зеленото. Харесвам много и вашата мезе култура. Различните ви сухи колбаси - много са вкусни. Ако трябва да ги сравним - германските са ми малко скучни“, признава Ларс.
„Когато бях във Варна тази година много ме впечатлиха свежите подукти - плодове, зеленчуци, риба, месо, които се продават в мънички магазинчета, а не в големите супермаркети.“
Специално отношение Ларс има към домашната ракия, която бащата на Кристина прави на село. Още червени точки от Германия печели българското вино.
„Нещо, което ми се струваше необичайно, когато бях в България, е че продавачите не са любезни. Бях в магазин за обувки и работещите бяха много мрачни. Това обаче, което наистина ми хареса, е българското гостоприемство. Как семейството посреща гости - толкова сърдечно и мило, с толкова много храна. Нещата са различни в сравнение с моето семейство. Те живеят в Дрезден, също са много любезни, но при нас има съвсем различна култура. Вечеряме, после ставаме от масата и повече не ядем. Гледаме телевизия, говорим си или играем на някакви игри заедно. Кристина преживя истински културен шок. Това, което ми направи впечатление в България, сравнявайки с Германия, е че хората по улиците и в магазините у нас са малко по-любезни. Не казвам, че всички в България са недружелюбни.“
Наблюденията на Ларс сочат, че българите пият наравно с германците, но го правят по различен начин.
„Например с ракията консумирате много ядене - салата, мезета. Ние не правим така. Първо ядем, след това само пием. И когато са идвали наши гости тук, в Лайпциг, от семейството на Кристина и сме сядали някъде на кръчма - те се чудиха и питаха - а няма ли мезе към това?“
„Лично аз не знаех почти нищо за България преди да срещна Кристина. Единствено знаех къде се намира и че столицата е София. Германците, с които съм си говорил, които са били в България, споменават винаги овчето сирене и виното. Казват колко е красива българската природа. Много хора, които идват тук, в магазина, разказват колко хубави плажове има на Черно море - Несебър, Варна и други градове. България е много любима дестинация за пътуване за германците - не само през лятото, но и през зимата заради планините.“
За финал Ларс Петерман отбелязва любимите си български хранителни продукти:
„Пресният лук, тези ваши розови домати, българската бира, суджук и различните ваши колбаси.“
Снимки: Лъчезар ВълевЛовеч - град с много история . Мястото, на което се дава началото на Второто българско царство. Градът, който е провъзгласен за революционна столица от Апостола на свободата. Там, където великият майстор Кольо Фичето изгражда единствения по рода си на Балканите "Покрит мост", градът е наричан "Алтън Ловеч" - Златен Ловеч. Тук..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. В село Дъскот жените правят единствените в региона мариновани яйца , нещо като киселите краставични, но не съвсем. Своя пристан в..
В Силистра професор Петър Стоянович представи новото си изследване "Царска България (1879 - 1946) – Българският владетелски двор" , написан в съавторство с доц. д-р Ивайло Шалафов. Това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор от времето на т.нар. Трето Българско царство...
Участието на България редом със Съветската армия в битките в края на Втората световна война е спасило страната ни от разпарчетосване. Това мнение изразява 98-годишният доц. д-р Иван Сечанов, който скоро трябва да навърши 99 години. Той е председател на Съюза на ветераните от войните на България. " Война повече не трябва да има . В момента..
Поредната изследователска мисия "От извора на България" отведе хореографа Александър Трендафилов и танцьорите от столичния клуб за народни танци "От извора" в русенското село Николово. Преди дни площадът пред читалището в село Николово, русенско, се превърна в арена за среща на хърцои от две села - домакините от Николово и приятелите им от..
Снежина Любенова е учителка в детска градина "Слънце" в град Левски, Василка Ненкова - в детска градина "Локомотив". Те взеха участие във форум, който беше посветен на добрите практики в училищата и детските градини. Фокусът са децата, а добрите практики зависят от учителите, казва Василка Ненкова. В град Левски има само двете детски градини,..
„Човекът, който промени моя живот“. Под това мото бижутери от цялата страна подготвят изложба в Пловдив, посветена на техния учител в занаята Владимир Буров. Майсторът бижутер също ще представи свои собствени уникати, щастлив, че е отворил за много свои възпитаници вратите към този красив свят. Изложбата ще бъде открита на 8 май в галерия..
Опасявам се, че МОН ще съсипе предмета и ще го изкриви до неузнаваемост. Това мнение изказа пред БНР отец Никанор от Гигинския манастир във..
Министерството на образованието ще предложи за обсъждане промяна в образователната структура, която предвижда връщането на 8 клас към основното..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората,..