"Това са две раници, които през годините съм оптимизирал за себе си и моите нужди, умения и знания, които съм натрупал в годините. И двете обикновено стоят в моя автомобил или ако не съм с колата, са вкъщи."
Любомир Марчев учи курсистите си да открият своя комплект за спешни ситуации.
"Със сигурност за някои хора някои от нещата, които аз нося, ще бъдат ненужни или не знаят как да ги ползват, други ще са абсолютно познати и ще са сигурни, че ще им върши работа и на тях."
Марчев се ръководи от принципа "Очаквай най-доброто, готви се за най-лошото", затова предпочита да му е малко по-тежичко, но да разполага с всичко необходимо.
Сгъваема четка за зъби, чай, захар, кафе, сухари, вафли, спален чувал, радио (за да си в час с новините и да се разведряваш), филтър за вода, термофолио, фенерче, средства за палене на огън, комбинирано джобно ножче, свирка, метално канче допълват екипировката на Любомир Марчев. Не носи обаче консерви, защото тежат, макар да ги обича.
"Ние правехме космическа храна, за космонавти, и все още в БАН човек може да си лиофилизира храна, става адски лесно. Може човек да си лиофилизира даже мусака. Само добавяте вода и имате готова храна, която е в пакетче. Леко, вкусно и калорично."
Есенцията на оцеляването според Любомир Марчев е съвкупност от 33% знания, 33% умения и 33% здрава психика. Последният 1% е винаги късмет.
В планината например човек трябва да знае къде отива и да познава местността. Ако се изгуби заради мъгла, тъмнина и т.н. е много важно да не се лута - това е една от основните грешки, казва инструкторът. В такива ситуации по думите му е най-добре да спрем и да изчакаме.
Ако сме сами в планината, Марчев препоръчва при възможност да слезем до горския пояс, защото по високите места, където има само камъни и суха трева, местата, където можем да се заслоним, са доста малко, а вечер вятърът и дъждът са голям противник.
Сандалите и ленените ризи са дрехи за плажа, не за планина, категоричен е той. Дрехата за планина задължително трябва да е удобна, но задължително с дълги ръкави и дълги крачоли.
"Ако съумееш да запалиш огън и го поддържаш цяла нощ, по-добре да не спиш, а да поддържаш огъня да ти е топло и животните да бягат."
Любомир Марчев признава, че е от хората, които "винаги си пишат домашното" и знае, че нищо не знае.
Инструкторът смята, че подготвеността ни като общество за бедствия и непредвидени събития е ниска. Отбелязва, че много отдавна в училищата са спрени обученията за децата, останали са само тренировките за евакуация.
"Трябва да имаш чанта с неща, особено ако имаш деца, семейство – трябва да мислиш за тези хора", съветва Марчев.
И продължава с предметите, които е добре да имаме в спасителната раница – тесте карти, нещо за писане и за рисуване, неща, които могат да разведрят обстановката.
Любомир Марчев обучава и военни как да оказват първа помощ и да се справят с тежки наранявания, за да помогнат за оцеляването на някого. Както той се изразява, при обучението на военни не се изпълняват банални действия от типа на вадене на трънче и поставяне на лепенка за порязване.
"И са важни правилата – никога да не използваш твоята лична аптечка за човек, който е пострадал от твоите другари. Ти използваш неговата, защото след малко могат теб да те ранят и ти да можеш само да се превържеш. Винаги, когато помагаме на някой, ако имаме еднакви аптечки, ние използваме неговата, не използваме нашата."
В цивилния живот е важно да се спазва т.нар. АВС протокол на живота. Когато имаме човек на земята, първото нещо, което трябва да направим, е да освободим дихателните му пътища, повдигайки главата назад. След това да възвърнем дишането, ако не диша, пояснява Любомир Марчев.
"И накрая пулсът, сърдечният масаж. Нищо сложно. Колкото по-просто е едно нещо, толкова повече работи."
На много хора се е случвало да са в ситуация да дават първа помощ и да не знаят какво да направят, подчерта той.
"Едно обучение ще отнеме на един човек един ден от живота му. Един ден човек може да отдели, за да се научи как да спаси човешки живот, а не, както в България обичаме – един човек го намираме на земята припаднал и започват едни шамари, поливания с вода, да му дадем айрян – той, човекът е в безсъзнание, не му се пие айрян."
Първият, който види катастрофа, трябва да спре и да провери какво се случва, защото може да спаси живот, изтъква още Любомир Марчев. По думите му в извънградска среда в повечето слечаи помагат именно онези, които се оказват наблизо, а не лекарите.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимки: Любомир Марчев - личен архив, Константин Мравов - БНР
Поредната изследователска мисия "От извора на България" отведе хореографа Александър Трендафилов и танцьорите от столичния клуб за народни танци "От извора" в русенското село Николово. Преди дни площадът пред читалището в село Николово, русенско, се превърна в арена за среща на хърцои от две села - домакините от Николово и приятелите им от..
Снежина Любенова е учителка в детска градина "Слънце" в град Левски, Василка Ненкова - в детска градина "Локомотив". Те взеха участие във форум, който беше посветен на добрите практики в училищата и детските градини. Фокусът са децата, а добрите практики зависят от учителите, казва Василка Ненкова. В град Левски има само двете детски градини,..
„Човекът, който промени моя живот“. Под това мото бижутери от цялата страна подготвят изложба в Пловдив, посветена на техния учител в занаята Владимир Буров. Майсторът бижутер също ще представи свои собствени уникати, щастлив, че е отворил за много свои възпитаници вратите към този красив свят. Изложбата ще бъде открита на 8 май в галерия..
На трети май се навършиха 20 години от гибелта на двама български рейнджъри по време на мисия в Ирак – Преслав Стоянов от Силистра и Валентин Донев от село Любимец. Джипът, с който българските войници са се придвижвали се преобръща по време на пустинна буря. На гроба на редник Преслав Стоянов в Силистра отново се събраха бойните му..
Златина Русева е артистичен директор на Международния филмов фестивал "Милениум" , който е създаден през 2009 г. и ежегодно се провежда в Брюксел. Посветен е на основните цели на ООН за хилядолетието - премахване на бедността, насърчаване на социалните промени и гарантиране на устойчиво спрямо околната среда развитие навсякъде по света...
Старите професии, които са на изчезване, и новите, които ще заменят човешките ръце с роботи, коментираха пред БНР двама обущари от Благоевград, чийто трудов стаж е колкото един човешки живот. Данка Попева е на 86 години, а 69 от тях са минали в ремонт на обувки. Колегата ѝ Сотир Николов е на 80, но трудовият му стаж е 83 години , колкото и..
Галин Томов е единственият майстор тъкач в района на Априлци. Той тъче икони, а с една от тях - на Богородица, която вижда насън, кандидатства за вписване в книгата с рекорди "Гинес" . Иконата е с размери 2,20 на 1,5 метра, изтъкана е в 19 различни цвята на 186-годишен стан . "Това е нещо уникално в България и в света. Подал съм..
Две момичета на 14 години са пострадали леко при инцидент с електрическа тротинетка в София. Произшествието е станало снощи около 19 часа...
Търся мнозинства на базата на добре обмислени идеи. Това обясни пред БНР Васил Терзиев, кмет на София. Той коментира тази за създаване на..
Фермери от Банско алармираха миналата седмица в ефира на "Хоризонт" за масово нарушаване на забраната за придвижване и изискванията за паша на..