Проф. Петър Стоянович: Най-интересната част от историята е в личния разказ

"Най-интересната част от историята е в малкия разказ, в личния разказ, в тази моментна фотография на епохата, написана с думи, която дава на читателя и на изследователя изключителен контекст, от който той разбира много повече. Разбира начина на живот, степента на цивилизованост, проникването на европейското и на културата в другия край на континента".  

Това каза пред БНР историкът проф. Петър Стоянович, един от авторите на книгата "България от първо лице: Мари Айхорн в София". 

"В основата на тази книга е дневникът на Мари Айхорн. Ние сме го обработили, превели, осъвременили сме езика. В основата на тези усилия е моята колега от Мюнхенския университет проф. Юлиана Рот. Аз съм една почтена, но втора цигулка", сподели той. 

По думите на проф. Стоянович читателите на книгата ще научат, че в 20-те години на 20 век България не е имала нужда да си себедоказва, че е западна страна:

"Фактът, че един западняк идва да си вади хляба в България, показва повече от всичко останало. Мари Айхорн попада в едно от разклоненията на рода Вазови". 

На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийс­ката централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова.
В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една такава подвързана книжка ли беше някаква и пише си, пише си. Едно хубаво така, като печатно излизаше всичко". За щастие дневникът е запазен. Той се оказва неповторим документ за времето, когато в България се полагат основите на редица културни институции, много от които дължим на Консулова-Вазова и нейното обкръжение, поради което попадат съвсем естествено в полезрението на германската гостенка. Дневникът съдържа неподправена информация за политически и обществени събития, на които Мари Айхорн е била свидетел, както и за личности, играли важна роля в културния живот на софийското общество. Днешният читател ще получи вероятно най-голямо удоволствие от описанията на ежедневието на новия, още малоброен образован буржоазен елит - семейните отношения, празничните ритуали, ваканциите, развлеченията, обноските, които се формират в новите условия на контакт с външния, "европейски" свят.
Ценността на разказаното се повишава многократно, като вземем предвид, че българската мемоарна литература не е особено богата на произведения, които представят личности от елита на фона на тяхното ежедневие.
Мари Айхорн започва записките си на 1 януари 1924 г., когато тръгва с влак от родния си град Фюрт, и ги завършва на 6 август 1925 г. при пристигането си в Мюнхен. 

(Откъс от книгата)