Едва ли вече има съмнения и колебания кой е градът в Европа с най-странните музей. Да, Загреб е. За пореден път Автономията акостира в хърватската столица, привлечена от оригинална сбирка от нетрадиционни експонати. Този път отиваме в Музея на гъбите. Наш гид ще е Звонко Вук. Освен, че е директор на музея, той е опитал 105 вида гъби, съхранява много от тях и говори с любов и внимание за тези организми.
Влизаме в света на третото биологично царство, за да узнаем повече за красотата и значимостта му.
Защо се нуждаем от музей на гъбите?
Звонко Вук: Въпросът е много добър. На първо място музеят е образователен център за света на гъбите. Защо се нуждаем от това ли? Защото гъбите имат лечебно свойство. Хората са ги консумирали като лекарство още в Древен Египет, също и в Древна Гърция и по време на Римската империя. И така са били предотвратявани опасни болести.
Днес много хора, които ходят да берат, не са сигурни дали събраните гъби са ядливи. Тогава те ги носят при мен в музея и проверяваме кои за безопасни. Правим цялостен анализ какъв вид са гъбите, какви са характеристиките ми, дали са двойници на неядливи такива и т.н. Това е най-добрият начин да научиш повече за гъбите – когато ги държиш в ръка или са пред очите ти и някой ти обяснява какво е това. Затова е важен този музей.
През зимния сезон провеждаме лекции при нас. Идват хора, записват се, формира се група от 20 до 40 души и научават неща, които са важни и са им интересни за гъбите. Правим и лекции за ученици, както и уъркшопи. Имаме микроскоп, през който може да се видят спорите на гъбите и тяхното устройство.
Историята на музея
Създаването не е лесно. Всичко започва от проф. д-р Романо Божац, преподавател в Селскостопанския факултет на Загребския университет. Той прави задълбочени научни изследвания, посветени на гъбите. Първата му голяма книга за гъбите в страната е издадена през 1978 г. По-късно през 1995 г. се ражда идеята за музея. Божац е мислел къде и как как могат да бъдат съхранявани гъбите. Решава е, че методът на дълбоко замразяване би бил добър и започва да проучва в детайли въпроса и поръчва на свои приятели, работещи в тази индустрия, да лиофилизират две гъби. Това е процес по сушене и дехидратация, при който външният вид и цветът на продукта се запазват, за разлика от нормалното сушене при повишени температури. Когато вижда резултата – той обещава на себе си да не умира преди да създаде музей на гъбите в Загреб.
Звонко Вук: През 2013 г. ние вече отворихме музея, а три години след това вече имахме 1250 различни вида гъби в колекцията, днес те са вече над 1600. 99% от тях са от Хърватия.
Кой е Звонко Вук?
Звонко Вук: Моята професия всъщност е по-различна. Аз съм електроинженер. Прекарах половината от живота си с проф. Романо Божац и му асистирах за неговата книга и най-вече за създаването на музея още от самото начало. Ходил съм с него в Словения, Сърбия и в самата Хърватия, за да избираме от различни колекции гъби за нашия музей. Така станах голям гъбен ентусиаст. Това е много важно в тази работа. Романо също беше голям ентусиаст и запален по гъбите в продължение на почти 50 години. Без този ентусиазъм и без хората, които помогнаха, всички това нямаше да се случи. Ние знаехме, че правим и участваме в нещо историческо.
Гъбите ли са най-добрата храна на света?
Звонко Вук: В края на 2019 г. при нас дойде една професорка миколог от Израел, която работи в Националния природонаучен музей в Тел Авив. Дойде в Хърватия за една седмица, за да научи повече за гъбите тук. Тя каза така: Трябва да приемем факта, че гъбите не са част от естествената храна за хората. Да, вкусни са, но не се препоръчва да се ядат гъби повече от веднъж или два пъти в седмицата. Нашето мнение е, че трябва да се ядат само най-добрите, най-вкусните. Като деликатес, а не да ядем или опитваме всички, които са ядливи. Дори да става за ядене, не означава, че е добре да се яде много от нея.
Кой е най-отровният експонат в музея и коя е гъбата, която помага на онкоболни – чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР
Има сериозен проблем с организацията на всички български културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..
Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..
В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..
В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..
Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...