Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайните на Музея на гъбите в Загреб: лек за опасни болести, храна за богове и опасна отрова

Звонко Вук, директор на музея, разполагащ с над 1600 вида гъби в колекцията си, говори пред „Изотопия“ за красотата и уникалността на тези организми

Снимка: Muzej gljiva

Едва ли вече има съмнения и колебания кой е градът в Европа с най-странните музей. Да, Загреб е. За пореден път Автономията акостира в хърватската столица, привлечена от оригинална сбирка от нетрадиционни експонати. Този път отиваме в Музея на гъбите. Наш гид ще е Звонко Вук. Освен, че е директор на музея, той е опитал 105 вида гъби, съхранява много от тях и говори с любов и внимание за тези организми.

Влизаме в света на третото биологично царство, за да узнаем повече за красотата и значимостта му.


Защо се нуждаем от музей на гъбите?

Звонко Вук: Въпросът е много добър. На първо място музеят е образователен център за света на гъбите. Защо се нуждаем от това ли? Защото гъбите имат лечебно свойство. Хората са ги консумирали като лекарство още в Древен Египет, също и в Древна Гърция и по време на Римската империя. И така са били предотвратявани опасни болести.

Днес много хора, които ходят да берат, не са сигурни дали събраните гъби са ядливи. Тогава те ги носят при мен в музея и проверяваме кои за безопасни. Правим цялостен анализ какъв вид са гъбите, какви са характеристиките ми, дали са двойници на неядливи такива и т.н. Това е най-добрият начин да научиш повече за гъбите – когато ги държиш в ръка или са пред очите ти и някой ти обяснява какво е това. Затова е важен този музей.

През зимния сезон провеждаме лекции при нас. Идват хора, записват се, формира се група от 20 до 40 души и научават неща, които са важни и са им интересни за гъбите. Правим и лекции за ученици, както и уъркшопи. Имаме микроскоп, през който може да се видят спорите на гъбите и тяхното устройство.


Историята на музея

Създаването не е лесно. Всичко започва от проф. д-р Романо Божац, преподавател в Селскостопанския факултет на Загребския университет. Той прави задълбочени научни изследвания, посветени на гъбите. Първата му голяма книга за гъбите в страната е издадена през 1978 г. По-късно през 1995 г. се ражда идеята за музея. Божац е мислел къде и как как могат да бъдат съхранявани гъбите. Решава е, че методът на дълбоко замразяване би бил добър и започва да проучва в детайли въпроса и поръчва на свои приятели, работещи в тази индустрия, да лиофилизират две гъби. Това е процес по сушене и дехидратация, при който външният вид и цветът на продукта се запазват, за разлика от нормалното сушене при повишени температури. Когато вижда резултата – той обещава на себе си да не умира преди да създаде музей на гъбите в Загреб.

Звонко Вук: През 2013 г. ние вече отворихме музея, а три години след това вече имахме 1250 различни вида гъби в колекцията, днес те са вече над 1600. 99% от тях са от Хърватия.


Кой е Звонко Вук?

Звонко Вук: Моята професия всъщност е по-различна. Аз съм електроинженер. Прекарах половината от живота си с проф. Романо Божац и му асистирах за неговата книга и най-вече за създаването на музея още от самото начало. Ходил съм с него в Словения, Сърбия и в самата Хърватия, за да избираме от различни колекции гъби за нашия музей. Така станах голям гъбен ентусиаст. Това е много важно в тази работа. Романо също беше голям ентусиаст и запален по гъбите в продължение на почти 50 години. Без този ентусиазъм и без хората, които помогнаха, всички това нямаше да се случи. Ние знаехме, че правим и участваме в нещо историческо.


Гъбите ли са най-добрата храна на света?

Звонко Вук: В края на 2019 г. при нас дойде една професорка миколог от Израел, която работи в Националния природонаучен музей в Тел Авив. Дойде в Хърватия за една седмица, за да научи повече за гъбите тук. Тя каза така: Трябва да приемем факта, че гъбите не са част от естествената храна за хората. Да, вкусни са, но не се препоръчва да се ядат гъби повече от веднъж или два пъти в седмицата. Нашето мнение е, че трябва да се ядат само най-добрите, най-вкусните. Като деликатес, а не да ядем или опитваме всички, които са ядливи. Дори да става за ядене, не означава, че е добре да се яде много от нея.


Кой е най-отровният експонат в музея и коя е гъбата, която помага на онкоболни – чуйте цялото интервю в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адресът на улица

Не е тайна: На адрес в Стамболийски са регистрирани над 1200 души

Цяла секция с над 1000 избиратели е регистрирана на един адрес в ромската махала в град Стамболийски. Това съобщиха от служба ГРАО в града. На улица "Петко Рачов Славейков" №31 живеят над 1200 души.   Казусът бе огласен от депутата от "Възраждане" Кръстьо Врачев, който обяви в парламента данни от проверка на Областна администрация в Пловдив...

публикувано на 10.09.24 в 06:52
Архимандрит Епифаний

Архимандрит Епифаний за чудотворната икона "Богородица-Вратарница" от Роженски манастир

Едно от най- посещаваните селища в Община Сандански безспорно е Мелник, най- малкият град в България. Някои го свързват с мелнишкото вино, други с културните събития тук, но най- яркият белег на това място си остават десетките стари църкви, съградени по времето на Деспот Слав, който превръща селището в търговски и духовен център.  Деспот..

публикувано на 09.09.24 в 08:52

Голям интерес има към острова "Света Анастасия" и това лято

Силен туристически сезон на остров „Св. Анастасия“ през това лято. Над 30 хиляди души са го посетили до края на август. Традиционно най-много са българските туристи, но многобройни са и чужденците, които посещават атрактивната дестинация. Тази година тя отбеляза 10 години от функционирането ѝ като туристически обект.  Август е..

публикувано на 08.09.24 в 06:08

Стари вещи оживяват в дома на семейство Михайлови

Битова стая, събрала уюта на живота на българите отпреди 100 и повече години – това присъства в дома на Калина и Михаил Михайлови от село Шуменци, община Тутракан. Тяхното семейство посрещна екип на "Хоризонт" преди броени седмици с традиционните за Добруджанския край зелена баница и наложена мамалига. Разказахме ви и как тези гостоприемни..

публикувано на 08.09.24 в 05:55

В село Кърпачево ще се проведе международно туристическо обучение

Сдружение „Деветашко плато“ организира от 10 до 12 септември международно туристическо обучение за създаване на нови продукти за развитие на туризма в селските райони.  Обучението ще се проведе в старата мелница в село Кърпачево, която беше превърната преди няколко години в образователен център.  В него ще участват партньори на..

публикувано на 08.09.24 в 05:48

Луксозно издание на Рибния буквар отбелязва 200 години от създаването му

Сдружение "Българска история" отбеляза 200 години от публикуването на първия български учебник, написан на разговорен език и със светско съдържание, познат на всички българи като "Рибния буквар". Луксозното юбилейно издание се отличава с паралелно напечатани оригинални и осъвременени текстове. Негов редактор е докторът по история Теодор Борисов...

публикувано на 06.09.24 в 17:21

Поредицата "Седемте хълма" възкресява паметта за Пловдив

"Южнобългарска хроника" на Димитър Мантов е част от библиотека "Седемте хълма", посветена на Пловдив. Това е втората книга от автора, която е включена в поредицата. Другите заглавия от библиотека "Седемте хълма" са "Този шарен Пловдив" от Георги Райчевски, "Ескадронът" от Стефан Дичев, "Хълмът" от Димитър Кирков, "Да живей съединението"..

публикувано на 06.09.24 в 14:38