Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За един софийски бар

Какви места са определящи за атмосферата на София? "НДК, Ректората и Народния театър", ще каже някой.  "Парковете и междублоковите градинки", ще допълни друг. "Панелните квартали" или "Боклуците", също са  възможни отговори. Естествено, всичко вече изброено допринася за облика на столицата. Също както и дупките по улиците, графитите по стените, боршът от старо и ново строителство и всичките видове столичани. И още нещо много важно - баровете!

Особено като говорим за центъра на града, трябва да отбележим същестуването на автентичния софийски бар. "Непретенциозен" е думата, която най-добре го описва и тя важи за цените, избора на напитки, интериора и самите клиенти. От всичко това следва уют, както и малко смешния факт, че чисто нови заведения, направени с и за много пари, се опитват да изглеждат "оръфани", за да вземат и те от магията. Това, разбира се, се получава трудно. Автентичните барове са захранени с години паметни и безпаметни преживявания на своите посетители, ангажираща музика, някоя много специална вестникарска изрезка до вратата и надписите в тоалетните.  

За да сме честни, този бар не е уникална черта само на София - споделят я всички големи европейски градове. На Запад заради споменатата непретенциозност за тях се е наложил термина "dive bar".  Горди негови представители тук са места като "Билкова", "Long John", "Хамбара", "Лорка", "Gabba Bar", "Maze", "Barfly" и още доста барове и барчета.

В "Изотопия" отдаваме почит към всички тях и тяхните съдържатели като разказваме за един специален екземпляр от тяхната порода. Въпросното заведение можете да го знаете като "Тулово", "Стария вход", "Английския двор" и като "кафето зад Телевизията". Но името му е "Наклона" - намира се на наклонената улица "Тулово" до БНТ. През есента стана на 30 години. Ако сте го посетили през 1996, през 2006 и вчера, няма да имате усещането, че сте били на различно място в някой от трите пъти. От 3 години насам, през и отвъд пандемия, за поддържането на този специален софийски бар, известен със своя работещ телефон с шайба и вярното улично куче Киара, се грижат четири приятелки.

Успяхме да говорим с три от тях - Калина, Александра и Марина - и разбрахме: как един бар се предава през поколенията, какви посетители го правят специален, как се справят с досадниците и кои питиета да не им поръчвате. Измежду много други неща.

Нашият разказ за  бар "Наклона" можете да чуете след 3-тата минута на този епизод от подкаста ни.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00