"Не съм терорист, аз съм животновъд." Накъде ще избие гневът на фермерите?

• Протестът на земеделците се пренася в София

• Десетки блокади на важни пътни артерии заради общонационалния земеделски протест (обновена)

• Георги Милев: Няма как бранш, изкарал България от 2 национални катастрофи, да е "терорист"

• Земеделците в Югоизточна България с готовност за нови блокади

• Земеделци се заканиха: Не знаят каква буря се задава!

Пред репортерите на БНР земеделците изразяват своята обида, че за пореден път по думите им са били предадени, наречени "терористи" и предупреждават, че селското стопанство бавно загива, не само заради вноса от Украйна.

"Протестираме срещу вноса от Украйна – не само на зърно, на продукция от Украйна – мляко, яйца."

"Няма как да продължи този сектор да съществува при това положение."

"Не сме само заради украинския внос тук. Ние сме за вноса на продукти от Турция, от съседни държави. Ние не можем да си продадем продукцията. Произвеждаме я трудно, скъпо, а след това нямаме пазар, защото внасят евтина стока. Политиката на държавата да подкрепя земеделските производители не е добра."

"Не може собствения ти министър, в собствената ти държава, който си го избрал да те представя пред света, да те нарича "терорист". Защо нашата държава допуска да влезе на нашия пазар турски боклук във вид на грозде, да може да срине моята цена, при положение, че аз дори субсидия нямам."

"70 хиляди земеделски производители, 26 организации зад този протест. Време е политиците да разберат, че сектор селско стопанство не е политическа формация и няма политически искания. Тяхната реакция определя дали те ще бъдат част от политиката на България оттук нататък или не."

"Евтиният внос е евтин за преработвателите, за вносителите. Нито производителите на плодовете печелят, нито потребителите. Ние сме поставени в условия на нелоялна конкуренция. 1,20 евро влиза замразена малина от Украйна, при нас толкова излиза само брането. Не искаме субсидии, искаме нормални условия за работа, искаме пазари. Държавата да застане зад нас."

"Няма никакъв контрол на храните в страната. Влиза каквото си пожелаете. Оставете нашия бранш – ние загиваме. И зърнопроизводството загива, и зеленчукопроизводството, плодове, животновъдство, пчеларите са поставени не на колене, ами не знам в каква позиция – при тях половината от вноса на мед се осъществява от Украйна. Най-голямата тежест ще бъде поета от народа, от нашите деца."

"Със семейството ми от доста време се занимаваме с това, но просто няма изход от ситуацията."

"Утре ще му занеса 100 литра биволско мляко. Нито една мандра в Северозападна България не изкупува биволско мляко. Ние си храним с него прасета, кучета, каквото имаме. Моят работен ден започва в 5.30 и свършва към 12 вечерта. Изкупните цени на кравето мляко в момента – около 70 стотинки, колкото една минерална вода. Биволското – 1,35 -1,40 макс. Овчето – нито една мандра не го изкупува, идват от Плевенско да ни го изкупуват на 2 лева, козето е на около левче. Това е! Идват от Плевен да изкупуват Видин, Враца и Монтана."

"Ето ги ръцете, моите. Близо 40 години животни имам. Близо 200 крави – аз съм на мнение да ги ликвидирам, просто не мога да удържам. Цялото ми семейство работи, нямаме странични хора. Обработвам 2 000 декара земя основно за животните, но вече не мога да се покривам. Не очаквам да се случи нещо по-добро. Аз съм стачкувал от началото на демокрацията. Не съм терорист, аз съм животновъд."

"Ние сме тук заради безумното решение на нашето правителство да спре забраната за внос на украински продукти – всякакви продукти: от зеленчукопроизводството, до млекопроизводството. Затова сме всички браншове с една коалиция, да се борим, защото фалират всички стопанства. Нашият отрасъл дава около 2,5-3 милиарда лева на държавата, на хората в държавата. Ние сме взели един милиард субсидии, а сме дали 3. Е, кой е кривият?"

"Тук сме да си запазим съществуването на тази българска земя. Аз съм кооперация с 10 000 декара земя, не съм с майбахи и прочути коли, боря се, 12 часа на ден работя. До гуша ни дойде от манипулации и лъжи. Да застанат зад гърба ни, защото потъваме. Продавам под себестойност", казва земеделски производител, в бранша от 36 години.

Съвсем умишлено и целенасочено проблемите в земеделието биват задълбочавани, смята второ поколение земеделец:

"Всички виждаме накъде вървят нещата. Нещата не вървят на добре. Земеделието е сърцето на една нация. Нашето земеделие е на път да бъде ликвидирано. Ние сме тук, защото не можем да допуснем това да се случи."