„Всички, целият колектив и не говорим само актьори – и гримьори, и гардеробиери, и сценични работници, целият театър се облече и имаше тогава един собственик на един от много малкото частни ресторанти Валери, който беше един уникален бохем – любител на изкуство. И той намери в някакво село стара, огромна шейна, в която могат да влязат поне 10 души! И тази шейна, два коня и с кочияш, облечен като едно време – с цилииндър, с папионка, и Валери на кон дойдоха пред Видинския театър“, разказа за любимият си спомен той:„И качиха всички актьори в тази шейна, и ние нааправихме една обиколка на Дунавката градина – от театъра до кулата „Баба Вида“. С песни, с китари, целият народ по градината се спираше и гледаше, и се смееше, и се вълнуваше, и пееше заедно с нас! Това беше най-големият Новогодишен празник, който аз някога съм прежиявал, защото този празник не беше празник само за Новата година, а беше тържество на хора не само на изкуството, на свързани с изкуството. А хората от града станаха част“.
„Нашият директор тогава Петко Петков, който беше един от главните организатори заедно с Живко Ботев и въпросния Валери – това беше най-топлия спомен и до ден днешен ще остане най-силният, най-чувствителният спомен за Нова година в живота ми“, добави актьорът.
„За съжаление в Калиформия дрян няма“, отговори Димитър Маринов на въпрос дали в дома му тази година ще има дряновица:
„Тук сме пустиня, субтропичен климат, много палми и дрян няма, но това, което ние започнахме още в началото със съпругата ми – заедно сме 23 години, нашият юбилей е точно на 31 декември, та любимото на нашето семейство – жена ми е американка от Мичиган, нейното семейство, нейната леля, която ни е комшийка наблизо – събираме се на всяка Нова година и любимото българско ястие за тях са зелеви сармички на фурна“.
„Аз не давам на никой да стъпва в кухнята – аз съм главният готвач вкъщи и обикновено на Нова година това е основното, задължително. Имаме близо до нас един арабски магазин, където се продават много неща – и кисело мляко, и сирене, и кашкавал, и консерви български с чушки и със зеле, та аз всимам от там наше кисело зеле“, каза още той за това как посреща Новогодишната нощ със семейството си отвъд Океана:
„Другото, което е задължително – правим питка с късмети, която аз меся. И последното, което обикновено имаме на масата, което зса тях беше много странно, това е жито, което за мен е любимо – с пудра захар, както баба го правеше навремето“
„Американците правят свински бут,шумка, който обикновено го пекат с мед. В Съединените щати Новата година не е толкова силно нещо, както е в Европа – при тях повече е Коледа и всеки си го прави както желае и пуйка. Имат и картофи, печени с кашкавално сирене, имат и десерти, но не е тази традиция, която ние имаме в България и на Балканите като цяло за Новогодишната трапеза.
Какво пожела актьора Димитър Маринов на слушателите на БНР пред кореспондента ни Елена Цанева – ще може да чуете звуковия файл.
А цялото интервю с него очаквайте догодина в ефира на „Хоризонт“!
Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно куче разказва Явор Гечев. "Да, благодарение на хилядите споделяния на предишните постове, вече е ясна цялата история на Шадоу (#Шади) - кучето, което беше оставено вързано на пейка на мост на..
Репортаж на Димитър Драганов чуйте в звуковия файл.
Да пресъздават българската история, да вдъхновяват децата да четат и знаят за делата на предците си . Това е каузата, която обединява от години един учител в затвор и един шлосер, които са увлекли след себе си десетки мъже и жени и правят исторически възстановки със свои средства и на ползу роду. Срещаме ви с Димитър Чушев от Цалапица и..
Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
България след Освобождението е проявявала няколко пъти форми на субектност – Съединението, двете балкански войни. Всичко това завършва с две..
Исканията ни са мирни, справедливи и честни - човешки искания - право на живот и да не се налага да излизаме, за да го искаме. Това заяви пред..
Преди около 100 години, в навечерието на Втората световна война, започва емиграция на учени - евреи, от Германия в посока САЩ, най-известният подобен..