Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Много деца не четат. Искам да се обърна към тях – да започнат!"

Цветина в Страната на книгите

"Четенето е много хубаво. Научаваш много думи, които от телефоните няма да научиш"

| Репортаж
Снимка: Ива Антонова

"Откакто съм започнала да чета, съм започнала да си представям това, което чета – героите как ще изглеждат, къде се развива действието."

Това казва 9-годишната Цветина от Враца. Макар да има собствена библиотека с много книги, Цветина е записана и в обществената. Сега чете книга за момиче, което "не се отказва лесно и не може да се пречупи толкова лесно, колкото родителите си мислят".

Тя не смята за правилно това, че "някои родители се опитват да контролират живота на децата си – те да казват какво да учат и какво да работят". А книгите ѝ носят… щастие.

Важно е всяка книга да се пази и уважава, смята момичето.

"Книгите са много хубаво нещо. Много деца не четат. Искам да се обърна към тях – да започнат, защото ще е много по-интересно от тези телефони и електронни игри. И е хубаво, когато четеш, да си представяш това, което четеш."

Цветина се е научила да чете с помощта на майка си и баба си. Като била малка, са ѝ чели много книжки.

"Докато още не съм могла да чета, мама всеки ден ми е чела по една книжка за лека нощ, но сега аз преди да легна, си чета. Ако родителите не научат децата си да четат във възрастта, когато трябва, те ще се научат после много по-трудно."

"В моето училище някои деца четат, но други се занимават с глупости. Не мисля, че това е правилно. Трябва всеки да си носи по една книжка и да четат. Не трябва да се разчита на библиотеката, а ние да си носим сами. Аз чета и не ме интересува какво мислят другите за мен", продължава размишленията си Цветина.

"Четенето е много хубаво. Научаваш много думи, които от телефоните няма да ги научиш. Имам телефон, но не го използвам както другите деца – да играя и да гледам. Аз съм чела и електронно. Не ми харесва, защото започнах да недовиждам. Затова започнах да чета хартиени книги. Така ми е много по-приятно", допълва тя.

Цветина обмисля да направи и своя книга – "и с рисунки, и с писане", защото обича да пише. Чете на по-малката си сестра, измисля за нея истории, пее ѝ песни. Като порасне, иска да стане "журналист, репортер".

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00