29 септември
Метаморфозите на климата в България
След като пропътувахме през различни епохи и различни географски ширини, за да добием представа как са се променяли климатичните условия на Земята, каква е била и е връзката на човека с природата, ще спрем вниманието си на България. Какъв е бил климатът по нашите земи? Дали някога тук са обитавали лъвове, след като лъв краси герба ни?
Какви затопляния и застудявания е имало от времето на Аспарух до наши дни? Как днес влияем на климата у нас и как се адаптираме към измененията му?
Ще чуете отговорите на преподавателите в СУ „Св.Климент Охридски” проф. Димитър Топлийски, доц.д-р Росица Кендерова, доц. д-р Камен Нам, географа Стефан Велев, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, Константин Иванов от организация WWF (Световен фонд за дивата природа).
22 септември
Адаптация към климатичните промени
Понякога си мислим, че можем да властваме над природата, докато тя ни покаже, че сме твърде безпомощни пред нея. Добре е отрано да се подготвяме за измененията в климата, които предстоят.
Човек открай време се е адаптирал към природата. От палеоантрополог Ив Копан ще чуем хипотезата, че точно климатичните промени са довели до появата на различни видове човекоподобни същества. Доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по геоморфология и палеогеография в СУ „Св. Климент Охридски”, ще даде примери за постоянното приспособяване на хората към климатичните условия през новата ера.
За политиката на ЕС в тази област ще научим повече от Мариана Николова, ст. н. с. по климатология в Географския институт към БАН, а Пиер Бужан, директор по международните отношения в „Консерватоар дю литорал” (френската служба за опазване на крайбрежието), ще разкаже за опита на Франция за съхраняване на бреговата ивица с оглед на очакваните климатични изменения.
И още мнения за приспособимостта на човека към метаморфозите на климата от ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, доц. д-р Камен Нам, преподавател по ландшафтна екология в СУ „Св. Климент Охридски”.
15 септември
Как можем да влияем върху метаморфозите на климата - чрез поведението на отделния човек, в областта на бизнеса и на политическо ниво
Откога човекът въздейства върху климатичните условия? Какво означава „зелена икономика”? Не стигаме ли до крайности, когато твърдим, че аерозолните дезодоранти водят до разширяване на „озоновата дупка” и какво всъщност представлява тя? Какви мерки да вземем, за да не вредим на природата и да не допринасяме за климатичните промени?
Към познатите вече събеседници: проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в геолого-географския факултет на СУ„Св. Климент Охридски”, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, ще се присъединят доц. д-р Камен Нам, преподавател по ландшафтна екология в СУ„Св.Климент Охридски” и Константин Иванов от природозащитната организация WWF (Световен фонд за дивата природа).
8 септември
Какви са различните сценарии за промените на климата
Глобално затопляне ли ни предстои или обратно - застудяване?
Ако нещо със сигурност се сгорещява напоследък, това са споровете между привържениците на идеята за повишаване на температурите, причинено от дейността на човека, и техните опоненти. В определен момент дори се заговори за климатична война! Какво показа разкритата от хакери през ноември 2009 г. електронна кореспонденция на климатолози от университета в Източна Англия и техни американски колеги: изопачавани ли са данните, доказващи глобалното затопляне?
До какви изводи ни води виртуалното разиграване на различни сценарии за климата?
Ще чуем мнението на събеседниците ни: проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по палеогеография в същия факултет, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и географа Стефан Велев.
1 септември
Как се е променял климатът на Земята
В първото предаване от поредицата ще напомним как се е променял климатът на земята от далечното минало до днес, как редуването на ледникови периоди и периоди на затопляне се е отразявало на пейзажа, на растителния и животинския свят, как е влияело върху човешката история. Докъде са се простирали ледниците на нашия континент и в други части на света? Как е изглеждала Сахара през ледниковия период? Знаете ли, че реално глобалното затопляне е започнало още през втората половина на 19 век?
Ще чуете експертното мнение на проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по палеогеография в същия факултет, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и географа Стефан Велев.
От 2016 г. от 1 до 10 ноември международният фестивал Берлинска седмица на науката Berlin Science Week събира най-значимите световни учени и иновативни научни организации в столицата на Германия, за да празнува науката с около 30 000 участници. Фестивалът е сред най-големите научни събития в света и за всички, които искат да участват в дискусии..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент Охридски" в училищния клуб за философия и театър "Персефона". Актьорите са ученици от 10 и 11 клас. Създателка и ръководителка на клуба е учителката по философия Диляна Филипова, която подбира и адаптира..
Всички казваме остров Мадейра, но на място разбрах, че това е само най-големият от архипелага в Атлантическия океан със същото име. Разположен е на почти еднакво разстояние от Мароко и от Канарските острови, но всъщност е португалска територия. Поводът да летя до този вулканичен къс земя е поканата от моята приятелка Мерлин Арнаудова да й гостувам...
"Черно море е едно интересно море, ние дори не знаем колко интересна океанолигия има толкова близо до нас в Черно море. Това е място, където са се случвали много интересни климатични събития и в далечното минало и днес. Във Физическия факултет е единствено място в България, където се изучава физическа океанография и групата ни тук е една от..
Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по разбираем и ангажиращ за млада аудитория начин. Първата художествена творба на Гордер, получила..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
Ново партньорство стартират Българското национално радио и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Ректорът на Софийския университет проф. д-р..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg