Наричат Глинка „руски музикален гений”, „родоначалник на националния музикален стил”. И наистина - сътвореното от него през кратките 53 години на живота му, напълно заслужено му отрежда това място. Глинка не само е първият професионален руски композитор - той е нещо много повече: пионер, основоположник на руската композиторска школа. Неговите произведения оказват силно влияние върху творчеството на следващите поколения композитори - в това число на Даргомижски и Чайковски.
Творчеството на Глинка не е чак толкова голямо по своя обем. В него най-ярко се открояват двете опери - „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, написани в няколко последователни години между 1836 и 1842 година. Освен тях композиторът е създал няколко симфонични творби: една Симфония върху две руски теми, написана през 1834 година, но останала незавършена (по-късно това прави и я оркестрира друг руски композитор - Висарион Шебалин), музика към трагедията „Княз Холмски” (написана през 1844 година), двете Испанска увертюри (№1, позната още под заглавието „Арагонска хота”, и №2 - „Нощ в Мадрид”), а също така - изключително популярните у нас „Валс-фантазия” и Фантазия върху две руски теми „Камаринская”. Успоредно с това обаче Глинка е автор и на доста клавирни пиеси (сред тях са Ноктюрното „Раздяла” и вариациите върху песента „Славей” на Алябиев) и няколко камерни произведения: Соната за виола и пиано, написана през 1828 , но останала недовършена, също като симфонията му (това прави едва през 1932 Вадим Борисов), „Патетично трио” за кларинет, фагот и пиано (1832), Голям клавирен секстет (също 1832), Дивертименто за клавирен квинтет и контрабас върху тема из операта „Сомнамбула” на Белини и Блестящо рондо върху тема из операта „Монтеки и Капулети” на Белини, написани през 1831 година. Най-значителна част в творчеството на Михаил Иванович Глинка като че ли заемат песните и романсите. Те са най-многобройни и се отличават с невероятното си мелодично богатство и лиричност.
В двата часа на неделната ни музикална вечер ще ви разкажем интересни факти от живота на големия руски композитор и ще чуем най-значимите му произведения: симфоничната фантазия „Камаринская”, лиричният „Валс-фантазия”, първата испанска увертюра - „Арагонска хота”, фрагменти от двете му опери „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, а също така - клавирния секстет, сонатата за виола и пиано и два от най-популярните му романси: „Помня чудния миг” и „Не ме изкушавай без нужда”.
неделя, 1 юни, от 19.30 часа
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света. Свирил под диригентството на Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, сър Невил Маринър, Кристиан Тилеман, в изяви с Оркестъра на Академията на St Martin in the Fields, Баварския държавен оркестър, Кралския..
В южния град Катания в китната Сицилия българската оперната певица Леонора Илиева покорява своите лични върхове. Тя се занимава с музика от дете, докато накрая не стига до висшето изкуство операта. Родена в град София, завършва Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" със специалност оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова. От..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей "Борис Христов" в София. В концерта създателката на инициативата – пианистката Венета Нейнска, ще си партнира на сцената с младия виолончелист Сион Найман. Талантливият музикант е студент в..
Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..
Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg