Концертен цикъл „Сила и дух“ на Софийската филхармония – Магали Моние и Хория Андрееску – запис от 22 октомври 2015 г.

„В главната роля – два инструмента“. Влюбен във вълшебния звук на флейтата, Моцарт й посвещава не само солистичната партия в редица свои творби, но и последната си опера, написана в годината на неговата смърт. Сен-Санс пък е омагьосан от мощта на органовия звук и го вплита в архитектониката на своята Трета симфония.

Програма:
• Волфганг Амадеус Моцарт – Увертюра към операта „Вълшебната флейта”.
• Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за флейта в ре мажор KV. 314. Части: Allegro aperto; Adagio non troppo, Rondo. Allegretto.
• Камий Сен-Санс – Симфония № 3, оп. 78 в до минор „Органова“. Части: Adagio; Allegro moderato; Poco adagio; Allegro moderato – Presto – Maestoso – Allegro.

Диригент: Хория Андрееску.
Солист: Магали Моние, флейта.
С участието на Велин Илиев, орган.

Третата симфония на Камий Сен-Санс, известна още като „Органова симфония“, е може би най-артистичното и значимо произведение в кариерата на композитора. Тя е създадена през 1886 година. Всъщност симфонията не е написана за орган – просто при оркестрацията е използвана звучността на този инструмент. Самият Сен-Санс определя творбата си като „Симфония с орган“ и казва: „Дадох всичко, на което бях способен. Онова, което съм направил, никога повече няма да успея да постигна отново“. Очевидно композиторът е предусещал, че това ще бъде последният му опит в симфоничния жанр и е сътворил нещо като „история“ на собствената си кариера: в симфонията откриваме кактовиртуозни клавирни пасажи и бляскава оркестрация, типична за епохата на романтизма, така и катедралните звуци на могъщия тембър на органа.
Още при възникването на идеята за тази симфония, Сен-Санс възнамерява да я посвети на Ференц Лист, с когото го свързва близко приятелство. Годината на написване на творбата обаче съвпада със смъртта на големия унгарски композитор и Сен-Санс подписва произведението си с думите: „В памет на Ференц Лист“. Образът на Лист, неговият дух, буквално витаят над музиката на творбата. Този ефект се дължи не толкова на следването на традициите на листовския симфонизъм, колкото на въвеждането в симфоничната партитура на органа, символизиращ Лист-музиканта и Лист – абата (известно е, че на 54-годишна възраст Ференц Лист приема абатски сан, без да прекратява творческата си дейност). Малко преди споменатото събитие любимата на великия музикант Каролина Витгенщайн пише: „Винаги приличащ на Фауст и винаги изпълнен с надежда, но не и с вяра в собствените сили! Ти, Ференц, не обичаш да вземаш, ти обичаш да даваш. Ти даряваш на хората своята музика, сърцето си, възторга и верността си. А в замяна на това са ти нужни необозрими хоризонти, които да ти позволяват да вървиш напред. Ти си вечният Доктор Фауст, търсещ новото“ (из действително писмо на Каролина Витгенщайн, адресирано до Ференц Лист през 1852 година). На това послание Лист отговаря единствено с изкуството си, в което духовната музика е просто още едно от средствата, опит и начин да се обхване необхватното и да се обозре необозримото. Именно този листовски път озарява музиката на Сен-Санс.
Третата симфония на Сен-Санс е поръчана от Кралското филхармонично общество в Англия и първото изпълнение на творбата е на 19 май 1886 година в St James's Hall, под диригентството на автора. На 31 юли същата година Лист умира и Сен-Санс му посвещава симфонията. Половин година по-късно – през месец януари 1887 – той дирижира и френската премиера на своята творба.
Един от най-забележителните моменти в симфонията без съмнение е необичаният подход към инструментите: в различни моменти от партитурата са включени изпълнения на пиано на две и на четири ръце, както и орган. Симфонията е новаторска и по отношение на циклично-тематичния материал. Неслучайно тя е посветена на Лист – в нея Сен-Санс прилага листовския подход към тематични трансформации, така че отделни теми да се провеждат по време на цялата творба.
Макар да изглежда, сякаш следва традиционния четиричастен цикъл, и в много записи паузите да се правят именно по този начин, Третата симфония на Сен-Санс  фактически е написана в две части. Очевидно композиторът е имал предвид да създаде мащабна двучастна симфония. Въпреки това в своя собствен анализ той отбелязва: „Независимо от факта, че е написана в две части, симфонията спазва традиционната четиричастна структура“.