В тази част от цикъла ще ви разкажа накратко за срещата ми с двама видни български египтолози – проф. Сергей Игнатов и доц. Теодор Леков от НБУ. От 2010 година българска археологическа експедиция от учени и студенти от НБУ разкопават гробницата на жреца Пи Ай в близост до Луксор. Жрецът е имал важна роля в рамесеума – заупокойният храм на Рамзес ІІ (1279-1213 пр. Хр.).
Сред целия поток от информация се открояват някои изводи: в края на V хил. пр. Хр. в Египет имаме първото изображение на корона, т.е. представата за царска идеология. През ІV хилядолетие вече има единна египетска държава, а от средата на същото хилядолетие и писменост, по-стара от тази в Шумер (възникнала на границата между ІV и ІІІ хил. пр. Хр.). Египетското познание, което откриваме в учението за царя-слънце, е начин за всеки лоялен поданик да постигне безсмъртие, защото фараонът е познавач на всички слънчеви Форми и във видимия и невидимия свят.
От разговора ни с проф. Игнатов научаваме повече за Ху-фу или фараона Хеопс и неговата най-прочута в света пирамида или „Меер“, така както египтяните са наричали пирамидите – букв. Стълба към „Небето“!
Доц. Леков разказва малко повече за своите изследвания върху две основополагащи книги за египетската цивилизация – „Текстове на пирамидите“ и „Ам-Дуат“. Това са текстове от гробниците на египетските фараони и велможи, които ни говорят за голямата трансформация. Египетският цар като представител, син и единосъщ с природата на Слънцето е „чел“ (разчитането на такъв вид йероглифна писменост е различно от съвременното четене с фонетични азбуки) и магически практикувал тези езотерични знания, за да може да се слее със Слънцето и да подпомогне пътя на всеки един египтянин в света на Дуат (Отвъдното).
Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..
Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по..
Най-добрите български ученици по биология спечелиха 4 медала от най-престижното състезание за годината. На Международната олимпиада по биология (IBO 2025) родните гимназисти отвоюваха 2 сребърни и 2 бронзови медала, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините...
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Продължаваме с предложение за най-малките – Театър "Гестус" представя днес приказката "Палечка" на лятна сцена в Борисовата градина в София...
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg