В края на 2017 г. в испанската историческа област Каталония се проведе несанкциониран от официалните власти референдум за независимост, който влезе в центъра на световното внимание. Все повече хора се питат: „Какво стои в основата на този стремеж към отделяне? Имат ли основание каталонците да претендират, че са отделна нация?“ Защото в международното право е прието, че право на самоопределение притежава отделната нация, а не коя да е регионална общност. Следователно, целият спор около каталонския проблем се свежда до въпроса, представлява ли каталонската общност отделна нация?
За да му отговорим, в разговора ни с доц. Александър Николов, ръководител на катедра „Стара и средновековна история“ в Историческия факултет на Софийския университет, се основаваме на станалото вече класическо определение за нация на френския учен от ХIХ в. Ернст Ренан. Според Ренан нацията се формира на основата на общ етнически произход, обща земя, обща религия, език и историческо минало. Ренан подчертава също, че на процеса на формиране на една нация важно влияние оказва ясно изразеното желание за съвместен живот, което той нарича „ежедневен плебисцит“. Как тези елементи на общото понятие за нация се проявяват през различните исторически епохи на територията на Испания? Фактите показват, че каталонците имат общ иберийски етнически произход с останалите испанци, че са били подвластни на въздействието на общи исторически събития, изиграли решаваща роля за възникването на испанската нация – римското завоевание и римската култура, съответно романския език, християнизацията и католицизма, вестготското владичество, ислямското нашествие и реконкистата… Някой клати ли Испания?
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
