Чуйте запис на концерта на Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР под диригентството на Константин Добройков в зала „България” от 3 април 2018 г.

Една интересна идея, която от дълго време изчаква да се развие, е на път да стане реалност. В Страстната седмица музикантите от Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР, съвместно с Ротаракт клуб ви канят на благотворителен концерт, който ще премине под наслов „Концерт на тъмно”. Ще бъде изпълнена Кантатата „Стабат Матер” на Антонин Дворжак, а преди концерта всеки посетител ще получи превръзка за очи, която при желание да си сложи. Идеята е поне за малко да се поставим на мястото на незрящите хора и да усетим музиката по малко по-различен начин. Събраните средства ще бъдат използвани за изграждането на мека настилка в двора на училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”, която да бъде в помощ на децата и да им осигурява безопасност при игра.

Дворжак е родоначалник на жанра на чешката национална оратория и кантата (светска и духовна). Посветил 30 години от живота си на този жанр, той е създал в него 10 произведения, последното от които се появява 4 години преди смъртта му и е отбелязано с опус 113 (от всичко 115). И макар днес зад пределите на родината си композиторът да е известен преди всичко като автор на големи инструментални произведения (симфонии, концерти, две тетрадки „Славянски танци”), първото му широко признание, заедно със „Славянските танци”, му донася неговата духовна кантата Stabat Mater.

Stabat Mater е първото произведение  на Дворжак на религиозна тема. Неговите ескизи са започнати на 19 март и завършени на 7 май 1876 година. Появата им е свързана с трагично събитие в живота на композитора – смъртта на неговата малка дъщеричка Жозефа. По време на работата над  кантатата, в рамките на 2 години, смъртта му отнема още една дъщеря, както и четиригодишния му първороден син. Stabat Mater много бързо добива широка популярност не само в Чехия, но и извън пределите й. На 23 декември 1880 година е премиерата й в Прага, на следващата година в Берлин издателството „Зимрок” издава партитурата й, на 2 април 1882 година творбата прозвучава в Бърно, през есента е изпълнена в Будапеща, а на 10 март 1883 година – и в Лондон. Тук успехът е толкова грандиозен, че година по-късно Дворжак е поканен в английската столица, за да дирижира Stabat Mater в изпълнение на огромен хор от 840 човека и оркестър от 92 инструменталисти. Появата на композитора на пулта е съпроводена с бурни аплодисменти, всеобщото въодушевление  расте с всеки следващ изпълнен номер от програмата, така че при приключването на произведението към овациите на залата се присъединяват и оркестърът и хорът. Скоро Stabat Mater е издадена от известната лондонска фирма „Новело”.

Този успех поставя началото на всеобщото признание на Дворжак в Англия като композитор и диригент. Той идва тук на гастроли още осем пъти и дирижира много свои крупни хорови произведения, симфонии и концерти, но една от най-любимите за англичаните негови творби си остава Stabat Mater. Неслучайно именно тя под диригентството на автора звучи и в навечерието на тържественото присъждане на Дворжак на почетната степен „Доктор на Университета в Кеймбридж”. Това се случва на 15 юни 1891 година. С тънко чувство за хумор композиторът си спомня за тази вечер: „Никога няма да забравя, какво ми се случи в Англия... безкрайни церемонии и безкрайни доктори! Всички лица бяха сериозни и ми се струваше, че никой не умее да говори по друг начин, освен на латински! Чувах разговори от всички страни и не знаех, кого по-напред да слушам. А ако разберях, че се обръщат към мен, бях готов да се проваля вдън-земя от срам, че не знам латински. Сега, когато си спомням за всичко това, ми става смешно и си мисля, че, все пак, да напиша Stabat Mater е малко по-трудно, отколкото – да науча латински”.

На 11 март (23 по нов стил) 1890 година Stabat Mater е изпълнена за първи път в Москва от Немското певческо общество в лютеранската църква „Свети Петър и Павел”. Композиторът, поканен на гастроли в Русия, присъства на репетициите и получава лавров венец „в знак на благодарност за насладата, изпитана от хора при разучаване на това великолепно произведение”. Излизащият в Москва немски вестник нарича Stabat Mater „Произведение с изключителна красота, може би най-значимото в областта на църковната музика от всички издадени в последно време”.

Stabat Mater е разделена на десет части, като само първата и последната са тематично свързани. Източниците й се коренят в средновековната традиция на богослужението в Страстния петък. За автор на латинските терцини, разказващи за страданията на Божията майка в подножието на кръста на Голгота, се смята Якопоне да Тоди – според едни адвокат, според друга легенда – францискански монах от италианския трад Тоди. Десетте номера на Stabat Mater включват хорове, ансамбли, соло с хор, квартети, ариозо. Важна роля е отредена на оркестъра, особено на духовите инструменти. Музиката се отличава с дълбока искреност и сърдечност, задушевност на романтичните мелодии, простота и яснота на формата. Драматургичното развитие, движещо се от дълбоката скръб към светлината на утешението, утвърждава преодоляването на отчаянието и мрака.

Солисти тази вечер ще бъдат: Цветелина Василева, Виолета Радомирска, Михаил Михайлов и Валери Турманов, диригент на хора е Любомира Александрова, а на диригентския пулт ще застане Константин Добройков. Концертът ще се излъчва директно по програма „Христо Ботев”.