Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкуство и емиграция – вътрешна и външна

БНР Новини
Аделина Филева, Митко Новков и Красимир Илиев в студиото на "Премълчаната история"
Снимка: Емил Николов

В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов. Ретроспективна изложба“ и категоризиращото „Елиезер Алшех и естетиката на безобразието“.
Елиезер Алшех, „Маски“, 1961 г.Двамата художници обаче живеят по едно и също време, познавали са се, спорили са и са се съгласявали – изобщо за отделеност не би могло да се говори с увереност, напротив. Още повече, че и двамата в период от живота си са обект на репресии от страна на българските власти: Александър Добринов след 9.ІХ.1944 г., когато две години лежи в затвора, изключен е от СБХ и изселен в Луковит, издържайки се с направа на етикети и плакати; Елиезер Алшех – преди Девети по силата на еврейския си произход е затворен в лагер, а след датата на комунистическия преврат е критикуван и преследван заради формализъм, поради което със съпругата си Бронка Гюрова (също известна художничка) през 1951 г. напускат България и се установяват в Аржентина. И точно тук е може би силната пресечна точка в съдбата на двамата художници – в това, че и двамата са емигранти, единият вътрешен, другият външен.
Шаржовата рисунка от Александър Добринов от 1935 г. на 106 видни български поети, писатели, критици, певци, артисти, художници, архитекти, индустриалци, политици в някогашното кафенеТъкмо в тази посока разговаряме в предаването „Премълчаната история“ с Красимир Илиев – куратор на изложбата на Александър Добринов, и Аделина Филева – директор на СГХГ, – за сходството и различията в съдбите на тези наши двама, а и на други български художници, чиито отношения с властта – било еднолично-авторитарна, било тоталитарно-комунистическа – са сложни и в повечето случаи водят до репресии от различен характер. Изкуство и емиграция, изкуство в емиграция – българските власти, за съжаление, в повечето случаи принуждават артистите да се отдалечават колкото се може повече от тях, не ги приласкават и ухажват.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54