Спомени на Богомил Караконов, който казва: „Емил Табаков изработи много добре оркестровия звук. При него звукът на оркестъра се промени. Той целенасочено работеше за това, искаше го и го постигна. Оркестърът получи голям международен приз за записа на „Алпийска симфония“ на Рихард Щраус (1986). С Табаков работата вървеше леко. Той има ясен диригентски жест и контактува очи в очи. Той ще те изяде с поглед, докато не постигне това, което иска“.
И самият Емил Табаков, който споделя: „Всяка една творческа личност идва със своите си стилови виждания, със своите вкусове в областта на изкуството и с вижданията си изобщо за организацията на един културен институт. Всеки, който дойде прави нещо в някаква насока. Аз знам какво съм постигнал по отношение на репертоар, на записна дейност, на организация на концертния живот. Диригентът е само творческата страна на институцията. В тези тежки години, ако не виждаш за кого работиш, музикантите щяха да бъдат съвсем отчаяни, защото нищо друго на практика нямаме. Остана ни само уважението на публиката, която и в най-тежките моменти продължи да пълни зала „България“, когато всичко наоколо беше в доста окаяно състояние. Пълен мрак беше. Това се случва само тогава, когато публиката е сигурна в нещо, на което отива. Още повече в такива трудни времена. Това, че тя ни вярваше значи, че ние нещо сме направили. Благодарение на това минало сега имаме 70 годишнина и благодарение на това, че е имало хора, които да мислят за музика преди 70 години и то на първо място проф. Саша Попов, който е основал оркестъра и професионално го е изградил. Успяваме да вървим все нагоре, защото 70 години не са достатъчни за един професионален оркестър да стане наистина съвсем на върха, така че ний вървим непрестанно все към върха, стремим се към по-голямото съвършенство“.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg