„Граф Игнатиев“ – нашата столична, строителна епопея

„Граф Игнатиев“ е улицата, която свързва моя дом с работното ми място – Радиото и пътят, по който съм извървяла стотици километри през последните 22 години. Нашата улица е пуста, тиха и спокойна в сутрешните часове; шумна, напрегната, забързана, задъхана в останалата част от деня; притихнала късно вечер, когато градът заспива. Тя е мястото, което в делниците събира размислите, плановете и равносметките ми.

Павираната улица от миналия век често присъства в детските спомени на съпруга ми с шумните трамваи и множеството пешеходци. Повечето мои спомени са от друг квартал на София, но се сещам с умиление за първата детска сладкарница „Ну, погоди“ през 70-те години и пъстрите тълпи млади хора около паметника на Патриарх Евтимий през последните десетилетия.

Нашата улица променяше облика си ежегодно, заедно с наематели на търговските обекти. До преди година едно от най-оживените места беше книжният пазар на площад Славейков. С неудоволствие се сещам за мръсния, неуютен и непривлекателен селскостопански пазар, установил се нелепо пред православния храм „Св. Седмочисленици“ в продължение на десетилетия.

Вече мога да се похваля: „Граф Игнатиев“ е най-популярната улица в България. Почти не минава ден, без да влезе в новините. От година е мръсна и опасна строителна площадка. Домовете ни поеха толкова прах и вибрации, че се питам дали някога този тегав период ще приключи. Негативните последици за нас – жителите в центъра на европейската ни столица, не бяха малко: месец без топла вода през лятото на миналата година, месец без Интернет и телевизия през есента. Оптичният кабел вандалски беше изкопан от строителите, а мобилният оператор, вероятно уморен да възстановява щетите, не обръщаше внимание на ежедневните ни жалби. След отчаяни опити да потърсим правата си, се сетих, че работя в най-старата и силна национална медия.

Благодарение на колежка, която направи разследване, оптичният кабел беше възстановен само за ден. Една година ходене с препятствия през лабиринти от през заграждения, разкопки, машини, строителни материали. Месеци наред наблюдавахме как се работи или по-точно как не се работи на строителните обекти у нас - един работи, трима-четирима го гледат, пият кафе и разговарят. Вибрациите в някои моменти бяха страховити. Не се учудвам, че наскоро имаше инцидент с падащи строителни отломки от балконите на съседна кооперация. Десетки пострадаха от безумните „перки на акули“. Съседката ми се сдоби с метална пластина в китката по случай Осми март.  Една година ние, данъкоплатците, сме без контейнери за отпадъци за кооперациите ни и в постоянно издирване на такива по съседните улици.

Напоследък с надежда и умиление наблюдавам как градинката пред църквата „Свети Седмочисленици“ се озеленява и възкресява, как се премахват загражденията и се отварят съседните улички. Животът лека-полека започва или поне така се надявам, да се връща в нормалните си рамки. Бих искала да се възстанови спокойствието, да продължа ежедневно и безпрепятствено да вървя по правата, която свързва моя дом с работното ми място – Радиото, и да запазя само хубавите си спомени от нашата вече легендарна улица „Граф Игнатиев“.